четвъртък, март 27, 2008

Последно за ИКАР тази година

Е, как да не се зарадваш, когато си бил прав, напълно прав. Ни повече, ни по-малко - на-пъл-но. Само дето аз не се радвам, а се радват театър "Никои". Отбелязвам, че благодарение на коментарите на членове от журито - имената, смятам, са без значение - още преди 4 дни знаех кой печели и споделих носителите на наградата тук. Не разбрах само кое му беше неприемливото (цитатът е точен) на "Лазарица"...
Знам и кой (вероятно) се е застъпил за спектакъла, но очевидно не е било достатъчно. Пък и да благодариш на Румен Тосков за вдъхновението, при условие, че той абсолютно случайно е в журито, е нещо, което е почти смешно, ама само почти. Поне да бяха си мълчали. Както и да е. Не е моя работа - просто прави лошо впечатление. Отбележете си го за следващия път, "Никои".
Честно казано, мен не ме бърка на кого са дали наградата, дали ли са я изобщо и кой-кого в театрото като цяло. Неприемливо обаче става тогава, когато и за изкуството трябва да се пази ред - почти като за "Лади"-те в ония мрачни времена на комунизЪма. Ама, моля ви се, обяснете ми - възможно ли е един актьор да направи цели 2 (две!!!) истински стойностни представления, които да заслужават да бъдат отличени? И, при това, само в рамките на 4 години? Абсурд! И как не го е срам да има претенцията, лелеееее, нахалство, светотатство и кощунство! Просто престъпление. То, да не би Ал Пачино и Робърт де Ниро да се събуждат все с ИКАРи, пардон, Оскар-и, под възглавницата?
Мда, ама статуетката събира прах, а талантът си тече по сцените и хората му се радват. Факт. Пък и, като гледам, с последните заглавия заявката вече е дадена - дано Румен Гаванозов си дочака реда (отново) с все такъв ентусиазъм.
Видин беше мястото, guys. Но нищо - догодина. Или когато им дойде редът, всъщност. Търпение и талант, както се видя, има достатъчно. Здравето и устремът им ги пожелавам аз.

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home