Хора и улици
Граааад като грааад...
Бирария "Бохем" на Попа. Най-оперното заведение в София - не за друго, просто е станало свидетел на най-много следоперни преживявания, обсъждания и присъди. Менюто винаги е изглеждало безумно, но предвид емоциите, рядко сме му обръщали прекалено внимание. Когато обаче ти донесат точно един лист по-тежка (и зелена!) хартия, с табличка на Word и написана на Times New Roman, не може да не се вгледаш по-подробно. Липсите изглеждат странно, но решаваме, че са резултат от недоглеждане. Няма чай, няма ром, няма коняк, изобщо...
Аз: - Чай с малък ром.
Сервитьорът: - Няма ром.
Аз: - Тогава с коняк.
Сервитьорът: - Няма коняк.
Аз (вече леко потресена): - Амииии, тогава може ли пак да видя менюто...
Поглеждам към Миро, за да поръчва, без да ме чака.
Миро: - Мента със "Sprite".
Сервитьорът: - Няма "Sprite".
Разсмиваме се. Ама то не е смешно. Миро решава, че ще пие бира. Аз затварям очи и рискувам с мартини, тръпнейки в очакване да разбера тяхното тълкуване на мартинито като животински и алкохолен вид. На маслинка не съм се и надявала, но резултатът от експеримента беше студен "Ciociosan". Това, само да уточня, е вермут от соцвремената - това, хайде, как да е. Ама водка или джин в пишман-мартинито - тц.
Тук е моментът да подчертая, че както узо не се поръчва в заведение тип "Fish and Chips" (или "Цаца и картофи в пластмасова чинийка") на крайбрежната ивица - просто винаги ти се носи мастика, така и за мартинито си има време и място.
Та, с Миро решихме, че явно "Бохем" не върви на добре. Днес (5 дни след случката) видях, че са го затворили, или поне до 1.май. Обаче пък лошо, хубаво, искам си го - заради философските разсъждения над споделени пържени картофки или тежките присъди и хвалебствените слова, наредени по адрес на оперни постановки и изпълнители.
***
Малък магазин за детски играчки на любимата ми улица "Иван Асен".
Аз: - Бихте ли ми показали петрушката-Мечо Пух?
Продавачката: - ??? (неподправено овчи поглед)
Аз (много търпеливо, жената не е длъжна да знае що е "петрушка" и има ли то почва у нас): - Ръкавичната кукла на витрината...
Продавачката: - КОЯ кукла?
Аз (отивам до витрината и забучвам пръст току в муцунката на Мечо): Ето тази.
Продавачката: - Ама това е кукла за куклен театър...
Аз (леко уморено): - Ииии?
Продавачката (свива рамене): - Миииии...
Е, видях я отблизо, де. Кофти изработка, не си я взех.
И трябва да ви запозная с Пипо и Фипо, да, трябва.
Бирария "Бохем" на Попа. Най-оперното заведение в София - не за друго, просто е станало свидетел на най-много следоперни преживявания, обсъждания и присъди. Менюто винаги е изглеждало безумно, но предвид емоциите, рядко сме му обръщали прекалено внимание. Когато обаче ти донесат точно един лист по-тежка (и зелена!) хартия, с табличка на Word и написана на Times New Roman, не може да не се вгледаш по-подробно. Липсите изглеждат странно, но решаваме, че са резултат от недоглеждане. Няма чай, няма ром, няма коняк, изобщо...
Аз: - Чай с малък ром.
Сервитьорът: - Няма ром.
Аз: - Тогава с коняк.
Сервитьорът: - Няма коняк.
Аз (вече леко потресена): - Амииии, тогава може ли пак да видя менюто...
Поглеждам към Миро, за да поръчва, без да ме чака.
Миро: - Мента със "Sprite".
Сервитьорът: - Няма "Sprite".
Разсмиваме се. Ама то не е смешно. Миро решава, че ще пие бира. Аз затварям очи и рискувам с мартини, тръпнейки в очакване да разбера тяхното тълкуване на мартинито като животински и алкохолен вид. На маслинка не съм се и надявала, но резултатът от експеримента беше студен "Ciociosan". Това, само да уточня, е вермут от соцвремената - това, хайде, как да е. Ама водка или джин в пишман-мартинито - тц.
Тук е моментът да подчертая, че както узо не се поръчва в заведение тип "Fish and Chips" (или "Цаца и картофи в пластмасова чинийка") на крайбрежната ивица - просто винаги ти се носи мастика, така и за мартинито си има време и място.
Та, с Миро решихме, че явно "Бохем" не върви на добре. Днес (5 дни след случката) видях, че са го затворили, или поне до 1.май. Обаче пък лошо, хубаво, искам си го - заради философските разсъждения над споделени пържени картофки или тежките присъди и хвалебствените слова, наредени по адрес на оперни постановки и изпълнители.
***
Малък магазин за детски играчки на любимата ми улица "Иван Асен".
Аз: - Бихте ли ми показали петрушката-Мечо Пух?
Продавачката: - ??? (неподправено овчи поглед)
Аз (много търпеливо, жената не е длъжна да знае що е "петрушка" и има ли то почва у нас): - Ръкавичната кукла на витрината...
Продавачката: - КОЯ кукла?
Аз (отивам до витрината и забучвам пръст току в муцунката на Мечо): Ето тази.
Продавачката: - Ама това е кукла за куклен театър...
Аз (леко уморено): - Ииии?
Продавачката (свива рамене): - Миииии...
Е, видях я отблизо, де. Кофти изработка, не си я взех.
И трябва да ви запозная с Пипо и Фипо, да, трябва.
posted by Eli Bakalova at 2.4.08
5 Comments:
за да получиш узо във Fish and Chips трябва да практикуваш традиционния водка номер в дискотека.
поръчваш едно узо и една гадна мастика. тогава няма как да те излъжат(;
поне с водките действа
Хаха, аз може да ям доматите с колците, ама не всички са така... В Бургас има едно култово място, дето даже и бургазлии не го знаят - "Старият капитан". Там бяхме едно петнайсетина души, съответно бяха поръчани и узо, и мастика и сервитьорката се опитваше да ни убеди, че разлика между двете донесени "неща" има. Е, мъжете (щото те се занимаваха с тази драма, ние само гледахме сеир) не можаха да излязат на глава с нея. Факт.
Иначе аз узо не пия, мастика пък - хич. И двете ми миришат на сироп за кашлица - тоя анасон може да ме довърши направо.
Ти си мислиш, че не знаят.
А иначе от ареала на Бохеми по си ми допада Уго...
Ееее, не ми казвай, че го знаеш това място - наистина е one of a kind, много любимо, но ако ме пуснат сама да го търся, е абсурд да го намеря. Там са едни забутани улички, детоооо... И пак в този периметър има някаква "къща", ама Радилова ли, каква беше, не помня. Много чисто, светло, бяло-кремаво, пускат италианска музика и готвят вкусно. И узото било узо, казаха запознати.
Та, за "Стария капитан" - там разбрах що е то "скордаля", там се жертвах да ям и сафрид (риба не ям по принцип) и изобщо... много го обичам това място, честно.
Иначе, дори и по оперни драми, предпочитам "Бохем" в Бургас пред "Бохем" в София. Но то тук "Бохем" е от типа заведения, които се свръзват основно с емоции, а не с качество на обслужването. И затова си го искам.
Само за "Уго" - веднъж в салатата ми там имаше кал, а друг път, даже еМ май и той беше тогава и може да потвърди, ако се появи, ни обясняваха как крушките над масите били вързани някакси с тока към кухнята и затова периодично загасвали или светлината им отслабвала, когато се включат повече ел. уреди в кухнята.
Иначе не е лошо.
А как ми се допи мляко с карамел в "Малибу"... кифленски терзания, върви ги разбери...
Публикуване на коментар
<< Home