събота, април 05, 2008

Една нощ в операта

Тоя път няма какво да се впускам в дълги встъпления. Да, аз съм критикарка и когато нещо не ми хареса, го казвам. Да, сценографията на "Бал с каски" (простете, не се сдържах...:)) беше втората най-потресаващо грозна, която някога съм виждала. Нали се сещате за ония изоставени фабрики, в които се разиграва развръзката в повечето евтини (и не дотам) екшъни? Е, точно. Идеята с пирамидата и замъка не беше лоша, но много лесно разгадаема като послание, играе само на едно ниво... Да не говорим, че в операта спешно трябва да наемат и човек, който да разбира от художествено осветление. Ама наистина да разбира, защото иначе се случват спектакли като този "Бал с маски" (изключвам страхотно студената и чудесно намерена сцена на заговора) - бас ловя, че осветлението е редено за не повече от час, като дори смятам, че прогнозата ми е твърде оптимистична.
Хорът, който подрипваше в такт в определени моменти и инфантилността на Оскар, която дойде в повече, както и фактът, че публиката на втори и трети балкон, режисьорско ляво, не видя кой уби Рикардо (но пък идеята с изстрела от ложата не беше лоша, само дето изпълнението почти доведе до инфаркти сред пенсионерките на трети балкон), не могат да се смятат за особено силни моменти в режисурата.Балеринките и балетистите пък "разказаха" края на операта още с приключването на увертюрата. Иначе "Балът" е опера, на която дори и режисьорът трудно може да й види сметката...
Лоши работи казах, нали? Обаче не се подвеждайте. Това е един от трите наистина блестящи спектакъла, които съм видяла в последните... може би 4 години. Певците бяха феноменални, прекрасни, страхотни, продължете сами, аз отивам да пия вода, че от емоция и адреналин направо пресъхнах...
...Върнах се. Те просто ме оставиха без дъх. Костадин Андреев беше повече от приятна изненада, защото след чутото в "Турандот" се притесних много сериозно за предстоящата премиера. Е, опасенията ми са били напразни, при все, че има още какво да се желае откъм дикция (то закога ли...), а и Косьо твърде трудно сдържа емоциите си и всичката отдаденост в играта прелива и в гласа. И нещата понякога излизат от контрол, но подобни "странични ефекти", предполагам, са простени.
Елена Чавдарова - Иса беше страхотна Улрика, напомни ми донякъде на Барбиери, което значи много, повярвайте ми. Жалко, че не излезе на поклоните... Габриела Георгиева върви във възходяща градация и много й се радвам. Амелия е трудна партия и предвид възрастта й, се справи блестящо. Оскар беше много запомнящ се, една от любимите ми "травестит-роли" :), заедно с Керубино. Сръбкинята София Пижурица изкара подскоците на кан-кан към края, но пък пя като за световно (като изключим две разминавания с оркестъра, но ще се направим, че не сме ги чули). Том и Джери (ах, тая опера е дала много на оперния фолклор... Том и Самуел са, но пък как им ходи Том и Джери...) също бяха на ниво, звучаха плътно, хубаво, без усилие.
И, да, точно той. Тук отварям една голяма скоба, за да уточня, че не съм част от кокошия фенклуб, който пищи "Браво, бравооооооо, Пепиииии!" и се просълзява, да не кажа подмокря, когато види любимеца си на сцената. Разграничавам се, щото днес и те бяха в залата. Спор няма, Петър Данаилов определено е секссимволът на българската опера днес - това не ще се и опитам да го отрека, защото той е един наистина красив мъж. Да не говорим и за физическата прилика със Стоян, заради която треперих през цялото първо действие на "Трубадур" миналата година, усещах как Петя ме гледа и много исках да й кажа, че съм добре, само дето не бях.
Да се върнем обаче на изпълнението му - стабилен, сигурен, няма заклащане, има и височини и уникални низини, от които може да настръхнеш. Невероятно сценично присъствие, извънредно драматичен, без обаче да драматизира, успява да събере енергията на сцената в себе си, без да се налага да прави маймунджулъци, кълбета и салта. И слава богу, понеже той това очевидно не го и може. И, пак за щастие, играе с гласа си, за да не се налага да разиграва онези отвратителни, почти комични, етюди, с които изглупяват много други баритони. Ефектен, отличен. Аплаузите трябваше да се чуят, мога да се обзаложа, че сърцето му пропусна някой и друг удар покрай виковете "Браво!"
И, за да не бъда голословна, ето ви и няколко неща за лека нощ:
Любима ария от "Травиата"
И от "Селска чест"
"Палячи", разбира се
Това го вижте задължително, аз не повярвах на очите си :)
С такива "лоши", как да ти е жал за "добрите"
И един интересен "Макбет"
Но нека не досаждам повече. Тази вечер дори не ми се пишеше, емоциите ми дойдоха в повече. Пожелавам си само да можем да го слушаме по-често у нас, защото в България, уви, днес просто няма баритони на ниво, дори и близко до това на Петър Данаилов.

Етикети:

1 Comments:

Blogger Eli Bakalova said...

И тази вечер спектакълът беше чудесен, макар че не може да се мери със снощния. Не пя Мариана Цветкова, което за мен си беше разочарование, но пък Радостина Николаева не спира да ме радва! Миналата година пя в епохалния "Трубадур", тази вечер също се представи на много високо ниво.
Август Амонов си изпя всичко отлично. Обаче някакси не беше достатъчно - пя чудесно (е, едно голямо разминаване с оркестъра...), да, обаче крайното впечатление накланя везните в полза на Костадин Андреев. Особено като си спомня как самоотвержено се метна по стълбите Косьо, смъртта на Рикардо тази вечер породи доста смях у (пък и около) мене. Стилът бе много лесно разпознаваем, има си и име: "Умирай трудно". Казано накратко, на Костадин Андреев му повярвах. Август Амонов си изпя нотите абсолютно точно. Вие преценете кое е по-важно.
Харесах София Пижурица повече от Елена Стоянова, но пък втората беше малко по-обрана и не изглеждаше така нелепо на сцената. Пък и контрастът с Кирил Манолов беше страхотен, да не кажа - страховит. Тя - така дребна в сравнение с него, че да ти стане страшно какво би се случило, ако я хване натясно (както и стана).
А заради Кирил бях на тръни. След спектакъл като снощния и такъв уникален Ренато, задачата му беше просто mission impossible и се радвам, че въпреки всичко, успя да измъкне спектакъла. Истинска битка беше през почти цялото време, имаше трудности с голямата ария в последно действие (без която Ренато просто не е Ренато), преигра в "заиграването" с Оскар - изобщо, случиха се някои от салтата, за които говорих и които хич не му подхождат нито на ръста, нито на гласа. Въпреки това обаче, остави много добро впечатление и ако нямах толкова прясна база за сравнение, щях да кажа, че е бил отличен. Вероятно.
2 големи гафа в оркестъра, но без такива не е интересно...

06 април, 2008 20:03  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home