Съдържание

Отдавна не съм писала, наруших даже две обещания, които всъщност ще изпълня, но с голямо закъснение. Просто последния месец се чувствах леко изпразнена от съдържание. Не знам дали можете да си го представите, но не ви пожелавам да ви се случва. Не е безтегловност - тя е яка. Понякога. Понякога е и необходима.

Това е по-гадно, защото истината е - и я осъзнавам - че всъщност целият процес е компресиране, сбутване на някакви емоции, така че да заемат по-малко място и да освободят място за други. И понеже въпросните емоции рядко имат правилна форма, не може да ги подредиш като елементи от Тетрис (или както майка ми подрежда багаж, да речем), а се налага наистина просто да ги натъпчеш на някакво място и да отвориш пространство за нов смисъл, надявайки се, че те няма да се срутят отгоре ти. Честно да ви кажа, точно такова е усещането - чак си се чудя колко добре го обясних.

Някой ще попита, разбира се, за какво ми е ново съдържание, при всичкото налично старо такова. Ми... отговарям аз... то съдържа твърде много питанки, на част от него хич не й се кефя, друга откровено ме тормози и - като цяло - исках малко нов смисъл, в който няма толкова неясноти. Не мога да кажа, че новото начинание - а те даже са две (не, не съм записала още едно висше!) - ме изпълва със смисъл, ама ето - прописах в блога. И ме ентусиазира(т), което не ми се беше случвало от известно време.

Обаче останалите емоции явно не мога да ги компресирам твърде добре, защото почнаха да избиват в неприятни проблеми със съня, бесни кошмари и паник-атаки (последните от които вече са под контрол). По някое време ще оправя и съня - когато си подредя приоритетите по някакъв адекватен начин, който, ако не друго, поне няма да ме тормози.

Междувременно станах на 28. Неутрално число ми е някак. Не ме кефи.

25 беше яка цифра, 1/4 век, ала-бала.

26 ми е едно от двете най-любими числа, та нямах против да остана на толкова известно време.

27 пък е любимо на любимата ми приятелка, а и е пряко свързано с рождената ми дата, та също беше окей.

28, за сметка на това, ми изглежда малко безлично. Затова започнах да работя по изпълването му със смисъл. Въпроса за смисъла на смисъла ще го подмина с мълчание - няма смисъл от него, съвсем затлачва веригата.

Обаче едно ще ви кажа - май за пръв път откакто пиша в тоя блог, нямам любовни терзания от никакво естество. Ама нищо-никой-никого, ниенте, нада! Както казваше любимият ми ехографист: "Нищо не ме дразни, нищо не ме притеснява". Имало Господ, значи. Поне на тоя фронт липсата на новини за момента е най-добрата възможна новина. Нямам необходимата енергия да се занимавам и с това. Философските терзания ми изпиват силичките достатъчно в комплект с битовизмите и ежедневните по-малки и по-големи задачи.