Сетива

Аз по принцип съм кьорава като къртица, това го знае всеки, който ме познава. Та другите ми сетива със сигурност компенсират.

Обаче мисълта ми е за друго. Сега, като съм болна, имам чувството, че част от мозъка ми е изключила, за да си почине, а другите компенсират, работейки още по-усърдно. От една страна, това води до склонност към циклене по въпроси, които зачеквам периодично, но още не съм я докарала доникъде с тях. От друга, е много интересно да видя как сетивата ми всъщност се отварят повече  - в конкретния случай с това ми заболяване, наистина преоткрих много, ама много песни. Винаги съм обичала да слушам текстовете: ако текстът не струва, значи мелодията трябва да е умопомрачително добра, та да харесам парчето (на езиците, които говоря, разбира се). Сега обаче мозъкът ми прави страшно неочаквани връзки между песни, емоции, хора и събития, та явно ще има нужда да се появи и малко музика и в това кътче. Жертвата тази вечер е Брайън Адамс с Everything I Do (I Do It for You). Обикновено тая работа с текстовете ми се случва, когато съм влюбена: май е така с всички, като се замисля. В случая обаче връзките наистина идват от отварянето на сетивата ми за смисъла на думите и... не съм влюбена. Което не ми пречи да обичам.

Много се радвам, че реших да си възстановя блога. Таймингът всъщност е съвършен, явно подсъзнателно съм усетила нуждата от моето си място, което вероятно ще понесе доста текст през идното лято. Какво ти "идно", то си дойде с пълна сила, просто пражкият климат още ми е твърде... нестабилен.

За момента обаче боледувам кротко в Стара Загора.

Събирам сили.