Standing in the light of your halo...

...I've got my angel now...

 

 Обаче аз напоследък наистина мисля в музика.

Ха!

 

...Hit me like a ray of sun
Burning through my darkest night
You're the only one that I want
Think I'm addicted to your light...

 

Хубавото на това да си сингъл е, че можеш да флиртуваш свободно - колкото и с когото си искаш. Айде, това последното не е съвсем така, защото има ограничения и от другата страна, но искрено вярвам, че невинният флирт (без консумация, както било модерно да се казва - аз си му викам "чесане на езици") е много здравословен. Поддържа формата и е добър за самочувствието: дори когато става дума само за две разменени изречения на улицата с човек, с когото сте на една вълна.

 

...I found a way to let you in
But I never really had a doubt...

 

Обикновено обаче съмнения има. И препятствия, и нежелание, и разминаване във вълните. За тия неща няма възможност за допълнителни настройки. Поне не и за истинските.

 

От друга страна,

 

...Remember those walls I built
Well, baby they're tumbling down
And they didn't even put up a fight
They didn't even make a sound...

Има и хора, които са били до теб, докато си градил тези стени и които в даден момент решават да си тръгнат. Даваш им ключа, усмихваш се и им пожелаваш щастие. Така е честно. Понякога плачеш под душа.

А има и хора, които не са били наблизо там-и-тогава, но на които си дал всички възможни ключове за всички възможни врати на всички съществуващи стени. Показал си им и аварийните изходи, и скритите входове, и тунелите зад стените на библиотеките. И знаеш, че макар и никога да не ги употребят, никога и не биха злоупотребили с тях. Това са хората, които не можеш да си позволиш да загубиш (и е добре да не го забравяш). С тях няма флиртове и чесане на езици. Другото са упражнения, сравними с упражненията по стил на Реймон Кьоно. Всъщност, като се замисля, баш същото е.