Рефрен някакъв

Аз търся тебе, ти търсиш друг, а той търси друга, тя пък търси друг...

 

Напоследък си го припявам доста често това куплетче, без всъщност да знам какво или кого търся. Ама пак ми е някак близко.

 

Не, не търся теб, макар ти да си последният мъж, който ме разплака, без дори да мога да ти се разсърдя за това. Кармата наистина била кучка, гадно ми го върна тогава. И удивително бързо, при това: в рамките на едва няколко часа.

Уви, не търся и него. За добро или лошо, човек не може (а и не трябва) да заповядва на сърцето си. Чак се изненадах от собствената си категоричност. Макар да не пречи да ми е кофти заради това.

Не търся и продължение на супер слънчевите случайни срещи у дома. Пощенският код пречи. 

 

Мога до утре сутрин да изреждам какво не търся. Да ме питате какво, аджеба, търся тогава - не знам. И, честно казано, в момента не съм сигурна дали изобщо търся нещо, затова за момента просто гледам да не наранявам хората, които срещам по пътя в търсене на онова, което търся. :) Обаче вече сериозно обмислям да звънна на Томи Робредо и да стана принцеса. Като не е необходимо двете да са взаимносвързани, но връзката между тях не е и напълно изключена. :) :) :)

 

(това горе беше само за да си напомням за това лято, ако някога ме наскачат лудите - в следващата публикация пак ще си говорим за театър: така е редно, пък ми и липсваше)