сряда, юни 26, 2013

Айде без повече героизъм

Едно нещо помнете от кака си. Може да издевателствате над тялото си по много различни начини, както правих аз в последните 9 години. То ще търпи, всъщност ще понесе доста: до момента, в който му писне и си/ви каже: "Баста, мамка ти, лягай тука". Ей така се случи пневмонията, която ме шибна от нищото посред лято.
Почна като супер типична алергична кашлица, каквато по принцип си имам. И два дни по-късно ме удари, както си трябва: с кашлица до повръщане, 10 дни температура, която варираше между 37.5 и 39 градуса и просто отказа да спадне, плюс всякакви екстри като липса на апетит, комбинирана с много силните лекарства, които пия; почти невъзможност да спя, защото като легна, се задушавам... 
И това всичко, гарнирано с докторски минимуми, на първия от които се явих с 39 градуса температура и го взех с отличен, та чак ме похвалиха, а втория се наложи да го отложим с 10 дни, защото даже в катедрата се смилиха над вида ми (честно, не мислех, че изглеждам чак толкова зле). Плюс изпити в Прага и спешно прибиране дотам и обратно в рамките на престоя ми тук. Плюс разнообразни емоции от личен характер, none of which - положителни (да, между другото, все е било, ама такова чудо - никога). Плюс безкрайни планове за лятото, всички свързани с напрежение и работа. Ами не мога да го виня това моето тяло, дето напоследък го и тъпках с боклуци, че просто ми тегли една и ме тръшна така, както не бях боледувала от... 9 години, да. И тогава пак беше от много ентусиазъм, щото отидох болна във ФЖМК да правя контролна на 3 януари, за която контролна преподавателят не дойде, а аз бях толкова зле, че колегите ме изпратиха до вкъщи в една адска виелица. Няма да ви обяснявам после какво стана. 
И пак, мамка му, пак всичко е въпрос на приоритети и очаквания. И знам, че сто живота да имам, бих ги изживяла по същия начин. Обаче имам само един и затова утре се прибирам в Стара Загора да ме лекуват и ще слушам много, обещавам. За да продължа после с каскадите, предполагам. Има неща, които СА. И - за добро или лошо - ще бъдат. Факт. 
Впрочем, наскоро преоткрих една-две-три песни, но ще се огранича само с една тук, понеже блогът сякаш никога не е бил особено "музикален", като изключим отделни публикации. Песента е Halo, в случай, че свалят видеото. А снажният момък, разбира се, е агент Хочнър, който след седмица наистина има рожден ден. Той обаче е за друга публикация. 

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home