неделя, юни 16, 2013

Електорален пост (без молитва)

Питат ме що не гласувам. Не, момент - обвиняват ме, че не гласувам. А аз вярвам, че правото ми да не гласувам е също толкова важно, колкото и правото ми да го сторя. И вярвам, също така, че би било предателство спрямо моите разбирания за живота, ако отида да гласувам, когато възможностите ми за избор са сведени до ходещите дефиниции на глупак, лъжец, крадец, мутра, фанатик.... Всичко това, гарнирано със самодоволна наглост и явно усещане за превъзходство. Ами не, няма по-малко зло, затова и не гласувам. И няма да гласувам, докато не се появи личност/партия, която да отразява моите виждания за света и правилата му.
Думата ми обаче е за друго. Днес си дадох сметка доколко ситуацията в личния ми живот отразява и електоралното ми поведение. В момента не съм особено възхитена и очарована от мъжете край себе си (баща си го изключвам по подразбиране, понеже - също по подразбиране - е пич) и фактът, че скоро приключих 2.5-годишна (уж сериозна) връзка, е само част от причината за това. Е, хубаво, ама и жените не ме привличат, бе (нали, изключвам Снежина Петрова, ама пък тя е заета, така че там не пипам). Та затова се очертава и в това отношение да заформя период на електорален пост, докато се намери кандидат, на когото да гласувам доверие във всеки един от истински важните ресори на правителството ми. И това доверие да не е на кредит.

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home