Литературна дрога

Няма как да не се похваля, че получих поредната си доза от нея. 

Знаете ли, открих "Сянката на вятъра" съвсем случайно - беше в деня, когато ми писаха оценка "Гениален (7)" в книжката. Ден, който исках да запомня и благодарение на някаква материална придобивка. Глупаво е, знам, но се радвам, че се спрях на една от масите на Славейков и погледът ми бе прикован мигновено от корица на порядъчно дебела книга. Корица, върху която имаше изобразен фенер. Не ми трябваше много, разбирате ме - пък и краткият тийзър от задната корица ме впечатли допълнително.

И така се започна. После си купих "Играта на ангела" на английски от Лондон, после и на български тук, в София. След това дойде "The Prince of Mist", която си взех от Флоренция, "Марина", която се оказа доста голямо (но пък, за сметка на това, единственото) разочарование, после "The Midnight Palace", а преди 2 дни се сдобих с най-новата му книга, "The Prisoner of Heaven" - третата част от тетралогията за Гробището на забравените книги, излязла на английски преди едва 5 дни. Шапки долу пред бързината на Amazon! 

Сега се чувствам малко глупаво, защото се очертава да се повтарям, но това е неизбежно. Разберете, аз не търся откриватели на топлата вода в литературата. Искам просто красиво и интелигентно разказана история, която да е достатъчно интригуваща и която да чувствам близка. Това е моята литературна дрога. И това е Сафон. Моят дилър на литературни емоции от най-високо качество, без дразнещи примеси и прочее боклуци в стоката. 

"Сянката на вятъра" и "Играта на ангела" бяха свързани почти съвсем косвено. Появиха се 1-2 героя, общи за двете книги, но припокриването бе кратко. В The Prisoner of Heaven обаче се забелязва тенденция към "събиране" на историята, подреждане на случилото се и наместване на част от нещата, наред с поставянето на нови въпросителни знаци в края на сюжетните линии, отварянето на нови такива и заплитането на една история, която ще промени живота на героите, които Сафон толкова яростно обича, до степен, в която вероятно ще им бъде трудно да съхранят доброто у себе си и да не се поддадат на желанието за мъст и разплата. 

Като един от големите фенове на Сафон вече имам хипотеза за част от нещата в последната книга, но му вярвам безрезервно и просто знам, че пак ще ме изненада. Още повече, че с финала на "Играта на ангела" забърка едни чудесии, дето предполагах, че ще ги остави там за по-удобно. Нищо такова, явно и те ще се нищят в последната книга, за която толкова добре (и толкова умно, защото точно това е думата) "подложи" с The Prisoner of Heaven. И се надявам да доразвие образа на Салгадо (не ви говори нищо, знам), защото беше ключов за последната книга, а остана малко недовършен, сякаш. Макар че - предвид неразрешената мистерия покрай него, останала за последната част от тетралогията, вероятно Сафон умишлено е избрал да скрие част от биографията му и да не повдига съвсем завесата около неговата личност. 

Ако ви се струва, че пропускам да споделя две думи за стила му... е, той е непогрешим и прекрасен и не смятам за нужно изобщо да го коментирам. Факт е, че дори в "Марина" - книга, която не би ме накарала да посегна към другите негови творби, ако ми бе попаднала първа - разказва повече от възхитително. Просто там историята много, ама много издишаше.

Та така. Надявам се да ме разберете - не мога да говоря за Сафон хладнокръвно, обективно и дистанцирано. Все едно да ви разкажа стройно и подредено за концерт на Smokie. Абсурд. За сметка на това, мога да ви говоря за тях с безпределна любов, която, надявам се, компенсира липсите в нестройните ми текстове по съответните теми.

Пък Сафон трябва да се заеме по-скоро с четвъртата книга от поредицата, защото липсата на  литературната ми дрога води до абстиненция. И да вземе да ги пише по-дълги, че тия 290 страници ги опосках за нула време, въпреки съзнателните усилия, които полагах да чета бавно и да правя достатъчно дълги почивки, в които да не мисля за Даниел, Фермин и Давид Мартин и да не си представям гадната усмивка на Валс и безчинствата на хората на Франко.
А едно пиленце ми каза, че "Затворникът..." предстои да излезе на български по Коледа. Отсега ви казвам, че е чудесен подарък - заедно с първите две части, разбира се.