четвъртък, септември 13, 2012

За зверовете

Знам, че пак изчезнах за бая дълго време (та чак ме питаха защо не пиша), обаче нещата отново станаха много лични. И трябваше да вземам решения, които better be right, щото иначе не ми се мисли. Ама аз си знам, че са. Защото, както се оказа, са се крили в мен през последните 11 години и всички са знаели, че те са там и че е въпрос на време да избият здраво, само аз пак не съм разбрала. Story of my life, направо.
Не, сериозно, даже като си гледам стари публикации, го виждам написано бяло на черно и разбирам, че дори и тогава не съм си давала сметка за това, докато един ден не скочих с главата напред и нещата не се случиха. От раз. И после, на когото и да кажа, дори и на слабо познати хора, всеки ми реагира с "Айде де!", "Най-после!" или "Крайно време беше!". Пак аз последна научих, че се и изненадах сама, на всичкото отгоре. В резултат от това, след точно 10 дни заминавам за чужбина. Вероятно за дълго. И от там ще пиша много, защото отивам на място, което кипи от живот; което е шарено, което ми е близко и което чувствам като съюзник. Разбира се, има вариант и нищо да не се случи, но поне няма да си умра с въпроса What if... Пък от тоя въпрос много ме е страх.
И, между другото, някак усещах, че след цялата тая суша, следващата ми публикация ще бъде за куклен театър (бааааааси изненадата, нали!) - в случая иде реч за "Красавицата и Звяра" на ДКТ-Стара Загора, чиято премиера бе тази вечер.
Заглавието ми е ужасно любимо (най-обичаната от мен класическа анимация, впрочем) и винаги ми е интересно да го видя на сцена, но и винаги се разочаровам мъничко, защото Звяра не е Моят Звяр. А той ми е толкова любим герой, че ме боли, когато се правят компромиси с образа му.
Ще се отклоня за миг, за да ви кажа две думи за всичко останало, че има опасност после да забравя. Сценографията на Васил Рокоманов беше много "негова" - много функционална and all that; даваше възможност да стават разни магийки, които определено впечатляват децата, няма спор. Музиката беше нямам-думи-колко-добра, звучеше много "шотландски" (сериозно, много ми хареса и ми напомни малко за Лорина Маккенит - а тя па' колко е якааааааа!). Развръзката ми дойде доста претупана, това трябва да го отбележа - и вярвам, че би могла да бъде доизпипана малко, но смятам, че ще го направят в идните представления (би било жалко да я оставят така).
Двамата на сцената бяха Кирил Антонов и Таня Георгиева. Доколкото разбрах, е трябвало да бъде негов моноспектакъл, но понеже тя е участвала в репетиционния процес, са решили да я включат в спектакъла (пиша това като обяснение за миниатюрната роля, която има, защото хората около мен се чудеха, та в случай, че и вие възнегодувате, ако го гледате). Обаче Таня е много, много чаровна и ще се радвам да я видя и в по-голяма роля съвсем скоро.
Ииииии... да си дойдем на думата. Гледаш си, разбираш ли, един съвсем нормален спектакъл - приятен, неангажиращ, неразочароващ и... изведнъж се появява Звяра. Ама е такъв Звяр, че да настръхнеш. И понеже това си е моят блог и ще си пиша к'вот си искам, та да кажа честно и откровено, искрено и лично: ей Богу, това беше един много секси Звяр. Това е думата и нищо, по-малко от това.
А като погледнеш Кирил Антонов - младо момче, с детско личице, мил и очарователен. И слага маската и... движението на тялото му се променя неузнаваемо и става плавно, хищническо, дебнещо дори, владеещо сцената; гласът му, задъхан не само от емоция (дебют му е, разбираемо!), но и от желание... Право в десятката.
Искрено вярвам, че огромна част от вината за това превъплъщение носи режисьорът Ирослав Петков, когото много харесвам. Не знам как точно е обяснил на Кирил какво иска от него - не мисля и че искам да знам, защото подозирам, че ще са нужни червени точки. Но крайният резултат е настръхващ и много, много се радвам, че най-сетне имаме и такъв Звяр в адаптация на приказката. Беше нещо средно между... хм.... Гару като Квазимодо в "Парижката Света Богородица" (и ми се струва, че приликата не е съвсем случайна) и Ерик от "Фантома на операта". Надявам се да не претръпне и винаги да излиза на сцената с емоцията от тази вечер. Ако дебютът му е такъв, мога само да си представя какво го чака оттук насетне. Стиснат палец от мен, вдигнат палец - също.

Етикети: ,

3 Comments:

Anonymous Анонимен said...

"Крайно време беше!" :D
Елс, вземи един http://tsvetkov.be/wp-content/uploads/2009/05/dhynedhudhdhnfnedhdh.jpg
и давай, нищото може да се случи навсякъде така че остави въпросите и се радвай на скока :P
Стига толкова премъдрости от мен, GL и се надявам да прочетем за шаренията около теб :)
Поздрави,
М

13 септември, 2012 09:26  
Blogger Eli Bakalova said...

Просто знаех какво ще има в линка, еМ, ама в моя случай е Презпутин, ще те ме прощаваш. :) Но ти схванах мисълта, де - и смятам да последвам препоръката. :) Ужасно прав си, че "нищото може да се случи навсякъде", но ми трябваше известно време, за да го проумея. Това, както и всичко останало, всъщност. Радвам се, че още ме четеш. Другите вече се отказаха. :) :) :)

13 септември, 2012 13:14  
Anonymous Анонимен said...

Ти пък, бих ли изпуснал шаренията :)

13 септември, 2012 21:31  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home