четвъртък, февруари 24, 2011

Разни бесове

Щях да ви разправям за "Картонени мечти" - снощи го гледах (за втори път, ама го бях позабравила - не и като емоция, разбира се!). Вместо това, в момента лекичко ми кипи отвътре и си слушкам Narcotic на Liquido. Сигурно съм ви разправяла - тая песен ми е симптом за нещо, което не е наред.
Принципно не е много лесно да ме ядосаш здраво - ама така, наистина качествено. Обаче на', шарен свят, хора всякакви. Толкова шарен, че е направо като вихрушка в аптека (според безсмъртния лаф на Боби) - все се намира кой да ти вдигне кръвното така категорично, че да го увековечиш. Паметник неръкотворен, направо. Да ми се чуди човек защо се впрягам, но то и аз съм говедо от особена порода. Сега се уча да не си го изкарвам на хора, които нямат вина и да тегля по една майна вляво и вдясно, напук на полуидиотите и кръглите такива. При все това, имам още да се уча в това отношение.
Обаче утре ще ви разкажа за "Картонени мечти" и едно мое откритие, свързано с въпросния спектакъл.

Етикети:

3 Comments:

Anonymous Анонимен said...

Елицо, супер постоянна си в блога си, обаче...

18 март, 2011 17:49  
Anonymous Анонимен said...

А аз като един свободен електрон попаднал на блога ако чета още малко ще взема да тръгна на опера.

08 октомври, 2011 17:27  
Blogger Eli Bakalova said...

Хаха, ама то няма лошо в това. А ако тръгнете и на куклен театър (отново покрай блога ми), ще бъде повече от чудесно. :) Сериозно, ще се радвам, ако съм успяла да повлияя и на един човек в това отношение.

10 октомври, 2011 23:59  

Публикуване на коментар

<< Home