сряда, юни 15, 2011

Съвсем накратко

Щях да ходя на "Фауст" тази вечер. Да, вярно, в НДК, ама пък "Фауст" (че и с Юлиан Константинов). Да ме питате какво й харесвам на тая опера (освен това и това), трудно ще ви кажа - обаче много си я обичам.
Разбира се, оказа се, че спектакълът е отменен. Нещо не е много ясно чия е вината - аз леко подозирам НДК, ама хайде, няма да задълбаваме. Та така, останах без "Фауст".
И като се замисля, то театралният (и, респективно, оперният) сезон свърши, ловният бе открит и ще продължи известно време (не искам изпити, бееееее! Изписах толкова страници курсови работи и реферати, че вече като погледна документ на Уърд и ми се повръща). И все си повтарям защо го правя, че иначе... мотивацията в канализацията, ако ме разбирате.
Сетих се, че така и не ви споделих откритието си по повод на "Картонени мечти". Не че ще ви каже кой знае какво като информация, ама искам да си го запиша, да не взема да го забравя, че е ценно.
Та. "Картонени мечти" е спектакъл на Ариел Театър, който безкрайно много обичам, защото в него участват двамата ми любими наши куклени актьори (заслужили тази чест преди много, много, почти-двуцифрен-брой години): Георги Спасов (който съвсем скоро има рожден ден, да е жив и здрав) и Румен Гаванозов (ах, каква изненада!). Сценографията е направена на принципа "от нищо - нещо", което много ме радва (ей, помните ли, имаше такова кулинарно предаване едно време... явно наистина са били бая гладни години, така като се замисля), а самият текст е много... мечтателен.
И тук идва прозрението... бе, мааму стара, напомняха ми на някого и Арчибалд, и Максимилиан, напомняха ми... И като гледах спектакъла последния път, се цапнах звучно по главата. Ами ще ми напомнят, ами - как няма да ми напомнят! Чели ли сте "Целувката на Жената-паяк"? А мюзикъла гледали ли сте го? Ако не сте, препоръчвам! Шантави са, ама мно-го. И много... хм... Ох, как да ви го кажа. Те са затворени в затвор, ситуирани са в съвсем конкретна политическа обстановка (и, съответно, епоха), и въпреки това биха могли да бъдат произволни двама души по всяко време и навсякъде. Заради естеството на техните отношения. Е, в "Картонени мечти" Валентин и Молина бяха точно Арчибалд и Максимилиан. Ама толкова приличаха на тях, че очаквах Румен Гаванозов да запее ей това.
А сега се чудя между капучино, фински и норвежки. Нали ви казвам, ловният сезон е открит.

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home