Прозрение

Онази вечер гледах "Механикът". Става, дори беше приятен, предвид факта, че говорим за американски екшън, все пак. Малко наивен, с глуповат финал, дето трябваше да ни изненада, ама нещо не можа, обаче - като цяло - гледаем. Особено на кино. Впрочем, събирам кураж за новия филм на братя Коен с Джеф Бриджис в главната роля. Гледам му трейлъра от доста време, ама някак ми идва твърде жесток. Вярно, в Дивия Запад са се пуцали за добро утро, ама нещо емоционалните ми везни не реагират твърде добре на насилието, а в тоя филм изглежда, че ще бъде доста. Може да се огранича само до саундтрака, щото той (и чичо Джеф) биха били причините да го гледам ениуей.

Мисълта ми обаче беше за "Механикът". Имаше един лаф, дето звучи като пълна безмислица, ама ако си в съответния контекст и житейската ти ситуация позволява да го поанализираш отвътре, се оказва, че е - баф, мааму! - отвратително верен.
"Сърцето ти подсказва, че искаш да се върнеш там, където никога не си бил."
Именно. Да видим "е ли възможно това" (както казваше някога Бухчева) и каква би била цената.