No name

Крада заглавието на тази публикация от блога, в който НикРу ме номинира, за да продължа играта. Не мога да кажа, че съм върл фен на подобни "предай нататък" истории, но тази засяга нещата, които ме правят щастлива, пък предвид факта, че напоследък същите тези работи ми бягат много здраво по допирателната, ще е хубаво да си ги събера. Вече месеци наред допускам да се разпиляват и сега е време да строим редиците.
Пък и ми се иска да си "отпуша" блога. Искам да пиша за хубави неща - светло е, пролет, ала-бала... Нос тече, очи сълзят, задушавам се и кашлям, ама клишето изисква да ми е гот.
И така...

10 неща, които ме правят щастлива:

1. Хубава куклена (пък и не само) постановка. Ааааааа, ама как ви изненадАх, а? Направо не го очаквахте. :) Ама не компромисно "окей е, става, не е зле", ами онези редки случаи, в които направо светя и мисля за спектакъла с дни. Или години. :)
2. Безцелното мотане (в хубаво време) по любими маршрути из улиците на познатите ми градове. Най-често - привечер. С ръце в джобовете и със слушалките на плейъра в ушите.
3. Като споменах плейъра... музиката в него ме прави аааааама страшно щастлива. Дори когато ме стресира, фрустрира и депресира - а това, за щастие, се случва рядко. Та. С две думи - плейърът се превърна в моя любима вещ за броени минути след закупуването му. :) И въпросните джаджи вече са 3, щото ме мързи да им сменям песните. :))))
... (тук следват 2 отделни музикални позиции, защото ако не ги обособя, все едно няма да съм аз и тия топ 10 няма да се отнасят до мен)...
4. Smokie. Ето, даже в момента слушам записа на концерта им от Стокхолм, по време на който Майк Крафт е бил болен и вие на умряло, ама пак ме кара да се усмихвам. Защото, както неведнъж съм казвала тук - Smokie е любов. И нищо, по-малко от това.
5. Еторе Бастианини. Нямам думи за него, но те не са и необходими. Пък и някога съм писала. Ще ми се да можех да го чуя наживо.
...
6. Спомените ми. Мартина едно време ми каза, че живея в приказка, наскоро пък ми каза, че се чуди как все на мен ми се случват тия работи. Някога един спасител беше питал дали се е случвало да бъда тъжна; сега се изживявам като сравнително мрачен герой. Обаче! Обичам всичко онова, което ми е случило някога и често си превъртам избрани моменти (Best of, хехе) като кадри от любим филм, които никога не ми писват.
7. Разговорите с хора, които ми показват, че има движение, има път. Напред, назад - все тая. Важното е, че виждам потенциални крачки - без значение от посоката. Мразя стендбая.
Много от тия хора не принадлежат към онези, които би следвало да са сред номинално най-важните в живота ми. Огромна част от тях пък изобщо си нямат и представа колко важни са за мене - и това ме прави още по-щастлива. Сякаш съм ги направила съпричастни към някаква тайна, за чието съществуване те не подозират. Но аз си знам ... и се усмихвам.
А въпросните разговори се случват рядко и - винаги - в момент, в който съм не на дъното, ами усърдно дълбая под него.
8. Пътуванията. Много, много, много ги обичам - не си падам много по заминаванията и пристиганията. Обаче процесът на пътуване ме радва изключително.
9. Щастлива ме прави и статуквото, когато отразява липсата на промени в състояние, което ме устройва. Кризите, трусовете и драмите не са ми по вкуса, не обичам и промените. Никак. Обикновено никой не ме пита, ама аз да използвам случая и да си го кажа.
10. Усещането, че съм важна за някого. Колкото и очаквания да натрупва това върху мене.
... не ми харесва факта, че се насилих да извадя от списъка лекциите по история на изкуството, само поради факта, че тази позиция вече не е актуална. Виж т. 7 и 9.

5 неща, които не знаеш за мен:

Тук е малко сложно, защото много от тях съм си споделяла в една конкретна тема на един конкретен форум. Ама хайде, да речем, че онези, които са попадали на тях, ще се направят, че не ги помнят.

1. Като малка съм искала да ставам фурнаджийка.
2. Сънувам изключително често кошмари - ама такива, че в Холивуд биха ме взели за сценарист и бих останала под пари покрай тях. Реални или фантастични, обаче страшно изразителни и сетивни, в серии, които продължават с месеци и по някое време просто намирам за безпредметно да си лягам. Разказва ми се играта. Някои съм си ги записвала чак. Освен това в сънищата ми има един много често повтарящ се мотив. А един от най-страшните ми кошмари се оказа пророчески - значителна част от него се сбъдна година, след като го сънувах.
3. Любимите ми цветове са нещо такова: този, този, този и този.Не баш, ама мога да ги опиша като средно между синьо и сиво; средно между синьо и зелено (но не електриково, по дяволите!); тъмнозелено и яяяярко жълто. Първите два ги обичам страшно много.
4. Смятам, че Рони О'Съливан е олицетворението на онова, което хората са наричали "гений" през вековете. Само той.
5. Освен на "Ели" и "Елица", отговарям и на "Дикси", а никът ми на много места, където се иска регистрация, е Dixieland или DixielandEli.

Сега се очаква да "тагна" 5 блога, които следя, за да продължат "играта". Истината обаче е, че напоследък следя само 3-4. Затова - ако Мила, Мария (Станкова), Нуша и Митьо видят това и имат желание - щафетата им е подадена. В блог, Фейсбуук, коментар тук... интересно ми е какво ги прави щастливи и какво не знам за тях. :)