С глава в стената

Дали не си спомням за Андрей Баташов, когато пиша това заглавие, м? Славен беше, славен. Но и с него нещо се случи. Или пък не се... И колко странно ми стана, когато видях името му на кръста на гроба му преди време (по други дела бях там, но му оставих цветето, което така и не му дадох приживе, без значение, че съм гледала негови спектакли сигурно десетина пъти) - още ми е чужда мисълта, че другият сезон "Секс, наркотици и рокендрол" няма да се играе. Така де, ще се играе, но за мен имаше един вариант на този спектакъл, колкото и да ми хвалят Ивайло Христов и нароилите се по-млади, но също така жадни за слава и хитови заглавия, артисти.
Както и да е. Не ми е за това мисълта, просто взех назаем заглавието. Преди блъсках глава в стената, без да знам защо го правя. И това ми беше драмата. Сега знам, но ме е страх да не се разочаровам. И да не разочаровам.
Странна работа. Тъкмо наскоро си говорихме за желанието да бъдеш харесван/ценен и прочее. На мен това желание изглежда ми е ампутирано преди време, защото иииииизобщо не ми пука. Аз съм това, което съм, и ако някой не ме харесва, това е негово изконно право. Не е като да сме длъжни да си общуваме с когото и да е.
Хората, които наричам "приятели", се броят на пръстите на едната ми ръка. Хората, които се страхувам да не разочаровам, също. В двете множества няма повтарящи се елементи.
Напоследък си мисля, че наистина знам какво правя и че съм намерила разни пътеки, които съм търсила доста дълго. Остава наистина да тръгна с глава в стената и да се надявам звездите да се подредят по начин, който ме устройва и - най-вече - да не се разочаровам. Щото, сещате се - най-много сълзи били проляти заради сбъднати мечти. Но не, този път нямам намерение да се откажа заради някакъв подобен страх. Връщайки се назад, си мисля, че съм хвърлила твърде много усилия и съм инвестирала достатъчно нерви и време, за да съм заслужила един подобен опит. А ако се разочаровам... уел... поне ще знам, че съм опитала.
Да. В момента животът ми е пълна, пълна, ПЪЛНА каша, но раздвижването ми харесва. Остава и посоката да е вярна.