събота, юни 27, 2009

Та да ви разправям за "Дон Жуан"

Онези, които ме познават малко по-добре, вероятно очакват да подхвана разказ за отношенията си с Държавна опера - Стара Загора. Ами не, няма да го направя - каквото трябваше да кажа, го казах. На когото трябва. И който трябва, ме разбра. Други не ме разбраха, трети - не искаха да слушат, а на четвърти - не исках изобщо да губя време да обяснявам.
Факт е, че сега влизам там само като зрител. Факт е и че новината за директора в ролята на самия Дон Жуан ми докара напълно неконтролируеми гърчове от неистов кикот. Обаче отидох да видя постановката - заради режисурата, много ми я похвалиха. Италианец, това - онова... В случая "това-онова" означава максимално доближаване до епохата (а тамянът още ме стряска насън); тоалети, причинили сериозни затруднения при обличането и още по-драматични такива - при събличането; великолепно - ама наистина великолепно, заклевам се - и наистина художествено осветление, което толкова ми липсва в "нашите" спектакли... Интересна сценография, красива хореография, ангажирала балет и миманс (вярно, после ми обясниха, че в някакъв момент трябвало да представляват падащи листа, пък аз това не го разчетох, но въпреки това не само не дразнеше, ами си беше красиво, колкото си щеш).
И всичко това бе дело на Стефано Пода - режисьор, хореограф, сценограф (и художник на костюмите)... Абе, само дето не си издирижира операта сам.
За тая работа в оркестрината бе Диан Чобанов. Ако сте чули нещичко от кулоарите на операта, ще знаете, че той "сега се учи да дирижира опера". Дали е вярно или не, не искам да коментирам. Въпросът е, че се старае. Пък и истината е, че режисьорът го бе улеснил максимално, тъй като певците играеха основно зад гърба му, та не се налагаше да им подава кой знае колко. Това, естествено, доведе до сериозни разминавания (на самия Дон Жуан), при това неведнъж - както на премиерата, така и на третия спектакъл, където в "La ci darem la mano" оркестърът и солистите се настигнаха съвсем, ама съвсем накрая.
Като изключим неизбежните разминавания и скучноватия Дон Жуан, лошото озвучаване (към последните редове гласовете просто не се чуваха), спектаклите бяха просто чудесни. По-интересни бяха женските образи (Моцарт, какво да го правиш!). Радостина Николаева (в ролята на Дона Анна) и ... а така, забравих й името, а програмата ми остана в Стара Загора... Датчанка е, кръщавам си я Сузане и толкова (а драматизмът в Линка ми дойде съвсем малко в повече, но тя си ми е отколешна слабост, така че го отдавам на предстоящата премиера на "Палячи" във Варна). Посипвам си главата с пепел и признавам, че беше разкошна Церлина - и, връщайки лентата назад, ми се струва, че тя като че ли бе най-близо до Моцарт. На другият полюс бе Станислава Иванова - "другата" Церлина - която сякаш бе в съвсем различна опера. Още с излизането си на сцената бе решена да се даде на Дон Жуан, пределно бясна на Мазетто, който се видя в чудо, докато се опитваше да я догони из огромното пространство на форума и, евентуално, да установи някакъв контакт с нея. Просто... контрастът с "моята" датчанка бе очеизбождащ, а това категорично не беше Моцарт.
Споменах Мазетто. Та да ви разправям. Тоя момък се казва Атанас Младенов и смятам, че ако пее интелигентно и си пази гласа, има потенциала да се превърне в нещо изключително. Доверете ми се.
Имайте предвид, че Мазетто е по-малка роля от тези на Дон Жуан и Лепорело и, въпреки това, младият баритон ще получи (и заслужава) доста по-голямо внимание от Веселин Стойков и Делян Славов (нищо лично, особено към втория :)). Изгледах 3 представления - нямаше празно при него. Нито едно разминаване с оркестъра, макар да има най-малко пресечни точки с диригента; изключително приятен глас (за слабостта ми към баритона знаете, но има баритони и баритони, има Бастианини и Раймонди, Херлеа и Хворостовски, разбирате ме...); безкрайно сърцата игра и много, ама много естествено поведение на сцената. Имаше усмивка и закачка, пък и младостта си казва думата. Бърза биографична справка показа, че момъкът е едва година по-голям от мене - тъй че му желая безпроблемно развитие и умно да си подбира репертоара, така че да има шанс да развие потенциала си. Има го, разписвам с две ръце - ще стане голямо нещо от него, а аз съм записала и удебелила името му в тефтерЯ, за да го следя нататък. С други думи - да е жив и здрав и да се пази, защото примерите за издухани по никое време гласове са не един и два.
Стига толкова, че пак много писах. В обобщение мога да ви кажа, че спектакълът наистина е страшно интелигентно направен - вярно, вложени са много пари, но и вкус и майсторство на много нива. Певците се постараха, а за онова, което не се случи, трудно биха могли да бъдат обвинявани. В подробности няма да се впускам, ние си знаем абсурдите и им се смеем под мустак. А Радостина Николаева, мойта "Сузане" и Атанас Младенов бяха с идея и нещо над останалите.
...
Знаете ме, критикарка съм. Но това си беше празник, който не подлежи на преразказ. Струва ми се, че с него шефът спаси мястото си до февруари. Който, надявам се, "ще бъде май"...

Етикети:

4 Comments:

Blogger nousha said...

Можеш ли да го преправиш съвсем малко и да го пуснем в Словеса?

27 юни, 2009 14:16  
Blogger Eli Bakalova said...

Ще, това е съвсем неофициалното. До довечера го имаш, аз ти бях обещала.
Ама просто това е "личният" вариант.

27 юни, 2009 14:22  
Anonymous Анонимен said...

Братовчедке, покъртително си го описала:) Само не си написала колко много харесах Лепорело :)))

28 юни, 2009 01:46  
Blogger Eli Bakalova said...

Абе, братовчедке... Аз те разбрах, ама... уф, пустият му нет.
Какво да ти кажа - че е хубав, хубав е. То на бялото не можеш да кажеш черно. Обаче аз продължавам да твърдя, че част от сцените бяха доста нелепи (ще ти обяснявам наживо) и още, че Мазетто беше истинското събитие сред мъжете в спектакъла.
Ще ти разправям, ще ти бъде весело - само да се намерим из СтЗ пак.

28 юни, 2009 06:05  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home