He said, she said

Преди време добавих - погледнете вдясно - мини-рубриката "He said, she said". Идеята беше да вписвам там интересни цитати, имащи значение за мен, съотнесени към един или друг момент от живота ми. Или айде, нека не звучи така помпозно - просто думички, които имат смисъл, щом става дума за мене. Забавно е, че първият подобен цитат бе на Кристо - не помня точните думи, но смисълът бе да не се дразня от две... дами... щото животът щял да ги докопа. Всъщност, май беше, че сесията ще ги докопа, ама тия двете са на възраст, в която никаква сесия не ги лови - та затова го промених на "тях животът ще ги докопа". Дали ги докопа или не - не знам. Не ме и интересува, а това май е най-важното.
Въпросът е, че рубриката остана - по едно време в нея се мъдреше цитат от песен на "Смоуки" (разбира се), а в последните месец-два съм оставила цитат от песен на "Ricchi e poveri" - "perché domani sarà un giorno migliore". Или, казано по нашенски, "защото утре ще бъде един по-добър ден".
Защо ви го разправям това? Защото преди малко Нед пита как мога да бъда толкова щастлива. Ей така, от нищото. Ето как.
Едната сесия свърши, доволна съм. Татко намерил паднало от гнездото си гълъбче и го отгледа, за да порасне и заякне достатъчно, така че да може да полети. Той го кръсти Белогушко, аз тайничко му виках Лъки, а на тати - Мама Зорбас. Който е гледал "История за чайка и банда котараци" ще разбере.
Белогушко отлетя, татко пък намери блъснато от кола малко сойче, което занесохме в "Зелени Балкани", където, надявам се, ще му помогнат. Чакаме новини. Като сложим и гарвана Петручо, който отгледахме от съвсем малко пиленце и който хич не искаше да си ходи, няма да е трудно да стигнете до извода, че пернатите много си падат по татко. Ама буквално.
Действието, както се досещате, се развива у дома. Там прогнозата за времето се губи в някаква черна дупка - ако вярвате на метеоролозите, да сме се удавили тези дни - а то, представете си, валя точно една нощ. 2 часа, ако трябва да сме точни. Там мирише и на липи. Искам мускалче с такъв аромат. Но всъщност май е излишно, смесен е с кръвта ми. Фабрично - за добро или лошо.
Летях с мотоделтапланер. Знаете ли колко е готино? Леле, леле, ле-ле... Както опитах да обясня на нашите, не самото усещане, че летиш, е толкова страхотно - а 100 %-овото доверие, което очевидно си способен да изпиташ, поверявайки живота си в ръцете на напълно непознат човек, който лети с теб. Като казвам "напълно непознат", имам предвид, че така и не научих името му. Само знам, че е от София, че е страхотен и че не ме бе страх дори и за миг - а летяхме на над 1000 м. височина почти 15 минути. Беше изключително преживяване, а снимков материал може да видите ето тук .
Междувременно спечелих и награда от "Хеликон", която превърнах в "Дървото на нощта" на Капоти (дива радост, чудесно четиво), "Разкази с неочакван край" на Роалд Дал, "Ако пътник в зимна нощ" на Итало Калвино, "Петте четвъртини на портокала" на Джоан Харис и "Разкази под екстази", само защото исках да си имам нещо на Бегбеде - изчетох го назаем, та ми стана гузно.
Офффф... толкова е постно! Или поне така звучи. Истината е, че Роси ми каза, че "направо цъфтя" и хич не ми хрумна да й противореча, защото е истина. А защо е истина? Защото прекарах страхотно време с хората, които обичам, защото бях у дома и бях спокойна; защото днес Велизар щеше да навърши 41 години и, макар че си отиде преди 2 години, аз си го спомням и ще продължавам да го помня с обич и да почитам паметта му със спомена за първото детско влюбване, което така и не е минало границата на пеперудите в стомаха, но което събужда усещане за безмерна топлота и нежност.
И още защото - мамка му - летях с делтапланер и много искам да го направя пак; защото гледах брилянтен спектакъл (но за него и за страхотното откритие - утре и отделно); защото имам бял ленен панталон, който ми стои чудесно и, най-вече, защото ако сам не вярваш, че утре ще бъде по-добър ден, той няма как да стане такъв. Ето затова съм толкова щастлива. Неподправено, истински, слънчево щастлива - хората често бъркат посоката на движение. Всички търсят причините за щастието вън. А понякога просто трябва да спрат и да оценят прекрасните неща, които им се случват, докато те блеят, търсейки поводи да бъдат щастливи.
Утре ще ви разправям за "Дон Жуан". Уляля...