Забелязали ли сте, че по време на сесия...

... ставате изключително организирани, стига, разбира се, да не става дума за учене? Това е някаква аксиома, знам ли (това "знам ли" се отнася до твърде... рудиментарното ми познание в областта на математическите термини, което пък ми напомня, че скоро се събирахме с класа и разправях на класната, че още сънувам кошмари с нейно участие). Оф, отплеснах се - мисълта ми е, че студентските общежития, квартири и мансарди (точно под звездите) светват от чистота, всяка неизмита чашка дразни до полуда, а изд(ев)ателствата се наговарят да пуснат на пазара най-готините и чакани (понякога с години, както е в моя случай) книги - ми ето го и доказателството:Тая книга я чакам от деня, в който отгърнах и последната страница и видях задната корица на "Сянката на вятъра". Сега й се зверя насреща в Amazon и категорично отказвам да си я поръчам в следващите 2 седмици, защото това би означавало да си прецакам и без това доволно претакованата сесия. Едно, че ще ми отнеме време, докато я прочета и второ, емоциите ще ме хвърлят в познатата невъзможност да се занимавам с прозаичности дълго след това. Дали въпросните емоции ще са положителни, или ще ми се иска да набия Сафон - ще видим. Няма как да знам - въпросът обаче е, че му вярвам. Ама съвсем безрезервно.

Невъзможност да се занимавам с прозаичности... Мда, това е основна характеристика на сесийното време. Тези дни намерих и едни нови записи на Бастианини, които ме отнесоха и ме накараха да си задам фундаменталния въпрос: "Защо така бе, джанъм?" Има неща, в които има смисъл. Ама такъв смисъл, който си им принадлежи изначално, безусловно и безвъпросно. Има обаче и такива, дето както и да ги малтретираш, мъчиш и преобразяваш в главата си, все са лишени от него. И тогава съществото ти се бунтува, защото колкото и да пудря някои неизбежни делнични глупости, те няма да станат нито по-интересни, нито по-полезни, нито по-смислени, нито по-... мои, ако щете. Понеже дори и да успея да се излъжа, че чудото е станало, се появява някой, който качва записи на Еторе; някой, който ми показва биографичната му книга (която в момента издирвам); някой, който ме кани на театър или опера... или някой като Бошев, или като Ес Кей, или... знам ли и аз?
Точно като ме налегнат безмислиците, се появява нещо съвсем смислено, колкото да ми се подиграва, да ми се хили насреща. Ей така, да ми се покаже, че го има. И после - що ме били наскачали бесовете... Въпросът е да стисна зъби и да се радвам на живота - ама не в паузите между нещата, които ме дразнят, а съвсем извън тях. И да натискам копчето за пауза, колкото да ги разкарам от пътя си.
15 юли. Мда. После има да разправям ааааааааадски много. 15 юли.
...
Четох блога на Нуша. Там видях линк към ето този сайт, който охотно те светва коя песен е била на върха на чартовете във Великобритания на датата, на която си се родил. И щото нали вече се уточнихме, че си нямам друга работа, си поиграх. "Моята" песен се оказа "Dancing in the streets". Никак не е лоша, но, разбира се, пак тъй като няма какво да правя, си поиграх с още няколко рождени дати. Изненади, както можете да се досетите, нямаше - покрай една от датите изскочи и ужасно любима моя група, но вече дотолкова съм свикнала на подобни "съвпадения", че само изсумтях едно "Ама разбира се..." и затворих сайта. Явно съм станала съвсем невпечатлителна. Вече раздавам култовото "да са живи и здрави" наляво и надясно. Ако човек сам не си пази душевното здраве, няма кой да го пази вместо него. Пък аз, както сами можете да се убедите - а някои от вас (онези, които ме познават лично, де) го знаят със сигурност - съм спец по тая част.
15 юли. Обратното броене започна.