Просто не знам
Много исках да започна с цитат от песен като заглавие - ама те са толкова много! И всички се блъскат, бутат се, препускат из главата ми и ме карат да се смея с глас.
Аз не мога да пея. Това не го крия. И твърдя, че много трудно ще проговоря италиански, защото ми звучи ужасно чуждо в устата. Но тая вечер пях повече, отколкото съм пяла през последните.... знам ли, сигурно 5 години. И все на италиански. И в момента светя и много, ама много искам да разказвам.
Преди 4 години, когато "Ricchi e poveri" идваха в България, ми бяха последната грижа. Беше 6 май 2005, а аз съвсем не мислех да ходя на концерта им. Не че нямах желание, просто приоритетите ми бяха други. А, да - и получих предложение за брак. Тогава, де, тогава - на 6 май 2005.
Днес, 4 години и 6 дни по-късно, съм все още категорично неомъжена. Ама пък ходих на концерта на "Ricchi e poveri". :)
Преди да ми заобяснявате нещо за възрастта на хората, които ги слушат, държа да отбележа, че половината публика бе съставена от хора моя възраст, които скачаха, пяха, пляскаха, радваха се - точно както правих и аз. Едва тая вечер си дадох сметка, че знам огромна част от песните им съвсем наизуст - от-до. И беше твърде прекрасно.
А тия италианци са големи шемети. Не знам откъде намират толкова енергия, как поддържат такова слънчево, светло излъчване - неуморими и разкошни. Такива са. И са безкрайно обичани от мен.
Истината е, че слушам побъркващо много музика. Но (извън операта) вечните ми любимци са (и ще останат) "Smokie" и "Ricchi e poveri". Детска любов, тийн тръпка, по-улегнали емоции... И усмивка. Това са те за мене.
Концертът продължи 2 ч 20 минути. Пяха почти нон-стоп, след двайстата песен им изгубих бройката. Сега се опитах да ги възстановя, стигнах до 19 (20 с инструментала на пианиста им), но имаше още поне 3-4, които ще изплуват по-късно. Излишно е да споменавам, че залата се взриви на "Sara perche ti amo", "Mamma Maria" и, разбира се, "Che sara". За мое учудване, хората приеха със също толкова голяма радост и една моя ужасно любима песен, която обаче смятах за по-малко популярна: "Come vorrei". Като бях на 13 и уж учех за изпити, си я слушах на една касетка и мислех колко подходяща би била за саундтрака на "Октопод" - за една конкретна сцена. Смятайте колко съм учила тогава, всъщност. :) :) :)
И, изобщо, изпяха всичките ми любими песни (без две, но не мога да искам невъзможното, де), дори изпълниха една, която, забележете! - не бях чувала, но вече ми е абсолютно любима. За "Sei la sola che amo" става дума. Ама че песен се оказа това! А с "Cosa sei" ме поразплакаха. Хубаво де, само ми се насълзиха очите. Малко. Един мъж от публиката изведе жена си на пътечката между блоковете и си танцуваха, все едно бяха само двамата - сякаш в пълната Зала 1 на НДК нямаше никой друг. Cheesy, huh? Мне. Просто мило.
А импровизирания сетлист ще го пусна тук, за да си ги имам написани бяло на черно. Не че има опасност да забравя емоцията, но ето, че 3-4 песни ми избягаха, ужас. Ето защо е и "импровизиран" - още повече, че са поразбъркани (но откриха с "Ciao Italy" и закриха с "Made in Italy" и бис на "Sara perche ti amo"). Нека. :) Хаха, даже ще ги пусна с линкове:
"Ciao Italy"
"Se m'innamoro"
"Acapulco"
"Sei la sola che amo"
"Hasta la vista"
"E penso a te" (тази беше към края и като я чух, направо издивях от кеф :) Една от песните, които се оказа, че знам просто така - неочаквано, но дума по дума)
"Canzone d'amore"
"Voulez vous danser" (моля, не гледайте клипа)
"Mamma Maria" (дали не пях и не скачах, м?)
"Sara perche ti amo" (същата работа. А, да - нямам ударени буквички, сори :))
"Cosa sei" (ама тя наистина е много хубава, а онези двамата няма да ги забравя)
"Come vorrei" (един от любимите ми техни текстове - пък и любима песен изобщо)
"Che sara" (като знам колко съм я пяла самичкааа... ама тя ми се получава добре, впрочем. Ениуей - култовата песен за море, любов... и още нещо. Толкова е прекрасна, че дори не ме е яд, задето е толкова... "комерсиална")
"Dimmi quando" (май само тази не ми е сред съвсем любимите)
"La prima cosa bella"
"M'innamoro di te"
"Parole e musica" (уви, няма я в тюба. Песента е на Анджела и е разкошна - а и тя дръпна такова слово, преди да я изпее...)
"Made in Italy" (а тази иииизобщо не очаквах да я изпеят. И аз не знам защо - май щото я обичам ужасно много и не вярвах да извадя чак такъв късмет. Ама на' - с нея закриха, а аз и мацката до мен му ударихме аааама и танците. Забавното е, че точно тоя текст не го знам добре, та затова се обаждах само на "о шери, шери..." - като всички, де :))
И съвсем за финал повториха "Sara perche ti amo".
...
Kато дръпна чертата, от "моите" песни не изпяха само "L'ultimo amore" (абе... не я ли пяха, всъщност???) и "Un diadema di ciliege", ама за нея не съм се и надявала.
...
Искам пак. Искам! Сега ме извинете - отивам да светя.
P.S. Ако някой от присъствалите на концерта намине оттук, моля, нека ми напише песните, които пропускам, че има да се чудя. Благодаря.
Аз не мога да пея. Това не го крия. И твърдя, че много трудно ще проговоря италиански, защото ми звучи ужасно чуждо в устата. Но тая вечер пях повече, отколкото съм пяла през последните.... знам ли, сигурно 5 години. И все на италиански. И в момента светя и много, ама много искам да разказвам.
Преди 4 години, когато "Ricchi e poveri" идваха в България, ми бяха последната грижа. Беше 6 май 2005, а аз съвсем не мислех да ходя на концерта им. Не че нямах желание, просто приоритетите ми бяха други. А, да - и получих предложение за брак. Тогава, де, тогава - на 6 май 2005.
Днес, 4 години и 6 дни по-късно, съм все още категорично неомъжена. Ама пък ходих на концерта на "Ricchi e poveri". :)
Преди да ми заобяснявате нещо за възрастта на хората, които ги слушат, държа да отбележа, че половината публика бе съставена от хора моя възраст, които скачаха, пяха, пляскаха, радваха се - точно както правих и аз. Едва тая вечер си дадох сметка, че знам огромна част от песните им съвсем наизуст - от-до. И беше твърде прекрасно.
А тия италианци са големи шемети. Не знам откъде намират толкова енергия, как поддържат такова слънчево, светло излъчване - неуморими и разкошни. Такива са. И са безкрайно обичани от мен.
Истината е, че слушам побъркващо много музика. Но (извън операта) вечните ми любимци са (и ще останат) "Smokie" и "Ricchi e poveri". Детска любов, тийн тръпка, по-улегнали емоции... И усмивка. Това са те за мене.
Концертът продължи 2 ч 20 минути. Пяха почти нон-стоп, след двайстата песен им изгубих бройката. Сега се опитах да ги възстановя, стигнах до 19 (20 с инструментала на пианиста им), но имаше още поне 3-4, които ще изплуват по-късно. Излишно е да споменавам, че залата се взриви на "Sara perche ti amo", "Mamma Maria" и, разбира се, "Che sara". За мое учудване, хората приеха със също толкова голяма радост и една моя ужасно любима песен, която обаче смятах за по-малко популярна: "Come vorrei". Като бях на 13 и уж учех за изпити, си я слушах на една касетка и мислех колко подходяща би била за саундтрака на "Октопод" - за една конкретна сцена. Смятайте колко съм учила тогава, всъщност. :) :) :)
И, изобщо, изпяха всичките ми любими песни (без две, но не мога да искам невъзможното, де), дори изпълниха една, която, забележете! - не бях чувала, но вече ми е абсолютно любима. За "Sei la sola che amo" става дума. Ама че песен се оказа това! А с "Cosa sei" ме поразплакаха. Хубаво де, само ми се насълзиха очите. Малко. Един мъж от публиката изведе жена си на пътечката между блоковете и си танцуваха, все едно бяха само двамата - сякаш в пълната Зала 1 на НДК нямаше никой друг. Cheesy, huh? Мне. Просто мило.
А импровизирания сетлист ще го пусна тук, за да си ги имам написани бяло на черно. Не че има опасност да забравя емоцията, но ето, че 3-4 песни ми избягаха, ужас. Ето защо е и "импровизиран" - още повече, че са поразбъркани (но откриха с "Ciao Italy" и закриха с "Made in Italy" и бис на "Sara perche ti amo"). Нека. :) Хаха, даже ще ги пусна с линкове:
"Ciao Italy"
"Se m'innamoro"
"Acapulco"
"Sei la sola che amo"
"Hasta la vista"
"E penso a te" (тази беше към края и като я чух, направо издивях от кеф :) Една от песните, които се оказа, че знам просто така - неочаквано, но дума по дума)
"Canzone d'amore"
"Voulez vous danser" (моля, не гледайте клипа)
"Mamma Maria" (дали не пях и не скачах, м?)
"Sara perche ti amo" (същата работа. А, да - нямам ударени буквички, сори :))
"Cosa sei" (ама тя наистина е много хубава, а онези двамата няма да ги забравя)
"Come vorrei" (един от любимите ми техни текстове - пък и любима песен изобщо)
"Che sara" (като знам колко съм я пяла самичкааа... ама тя ми се получава добре, впрочем. Ениуей - култовата песен за море, любов... и още нещо. Толкова е прекрасна, че дори не ме е яд, задето е толкова... "комерсиална")
"Dimmi quando" (май само тази не ми е сред съвсем любимите)
"La prima cosa bella"
"M'innamoro di te"
"Parole e musica" (уви, няма я в тюба. Песента е на Анджела и е разкошна - а и тя дръпна такова слово, преди да я изпее...)
"Made in Italy" (а тази иииизобщо не очаквах да я изпеят. И аз не знам защо - май щото я обичам ужасно много и не вярвах да извадя чак такъв късмет. Ама на' - с нея закриха, а аз и мацката до мен му ударихме аааама и танците. Забавното е, че точно тоя текст не го знам добре, та затова се обаждах само на "о шери, шери..." - като всички, де :))
И съвсем за финал повториха "Sara perche ti amo".
...
Kато дръпна чертата, от "моите" песни не изпяха само "L'ultimo amore" (абе... не я ли пяха, всъщност???) и "Un diadema di ciliege", ама за нея не съм се и надявала.
...
Искам пак. Искам! Сега ме извинете - отивам да светя.
P.S. Ако някой от присъствалите на концерта намине оттук, моля, нека ми напише песните, които пропускам, че има да се чудя. Благодаря.
posted by Eli Bakalova at 12.5.09
8 Comments:
Мога да ти кажа само за Se m'innamoro, която пяха втора. На другите по едно време реших, че имам достатъчно фактология за репортажа и спрях да записвам и само се наслаждавах.
Ти да вземеш да се обадиш да се видим, че тоя сезон операта отече явно, но още не съм загубила надежда да те вербувам за по-нататък :) И ето, аз имах един пропуск, който не използвах, можеше да се възползваш от него тая вечер, ако знаех, че ще ходиш...
Ciao, Italy
Se M'innamoro
Acapulco
Hasta la vista, signor
...
Толкоз. Нататък и аз само се радвах. :)
Колкото до операта - то аз отекох, че тя ли... Ето, сега например ще ходя на "Хофманови разкази", но ще е чак на 3-4 спектакъл, защото преди това съм в Стара Загора - пък то без пресконференцията и без премиерата... *върти очи изразително*
Мда... но ако решиш да напишеш нещо, ще го публикувам веднагически, независимо от кое представление е.
Иначе редът на песните не беше такъв, аз си записвах в началото, беше:
Ciao, Italy
Se M'innamoro
Acapulco
Една, която не я знам, но с която спечелили конкурс в Испания
Voulez-vous danser
Hasta la vista, signor
После започна с импровизацията на Ренато
И после не знам :)
То май тая, с която са спечелили конкурса, беше "Sei la sola che amo" - падна ми шапката (дето я нямах), като я чух.
А аз в началото уж помнех, ама емоцията ме победи. :)
За "Хофмановите" - щом е окей, ще пиша след спектакъла. Видях плаката и съм потресена, но може първото впечатление да лъже. Дано.
Супер, ще чакам тогава :) Тя прескоференцията е в петък от 13ч., чудя се дали да ходя изобщо, толкова скучни ги правят :(
Леле, сега като чета и...отново всичко минава като на лента...От половин година ги слушам, веднага се влюбих в тях (в Анджело най-вече) и това ми беше такава мечта да имат концерт тук, е имаха...на рожденния ми ден...какво по-прекрасно!
За песните, и аз с напредването на концерта бях изгубила надежда, че ще изпеят Made in Italy, но я изпяха... даже се приближих до сцената...крещях като луда... За "Диадема от череши" нямаше начин ,не я пеят отдавна. Аз се надявах на "Così lontani", но...не може да е перфектно, нали! Една песен си пропуснала Piccolo amore, а май изпяха и "Chi voglio sei tu", не съм много сигурна за нея, но мисля, че я изпяха! А какво да кажа за въздушните целувки с Анджело...Господи...таква емоция, не може да се опише...сега може само да се надяваме на друг...СКОРО!
П.П Права си за годините, на 25 съм...всеки който иска да ми каже нещо за тази музика...да не си прави труда...през едното влязло, през другото излязло... :Р
Йей, още един фен...
Каквото и да разправят за тях, те са велики!
Даже в момента слушам "Sei la sola che amo" и припявам. :) A досега си въртях "Диадема от череши" - ама толкова да я обичам!
Живот и здраве, след някоя и друга година ще се върнат отново - и пак ще има диво щастие и мноооого фалшиво пеене, преливащо от емоциите.
Пак съм тук, като не съм регната, ще пиша анонимно (chuckle). Исках да дам два линка към песента на Анджела, единия е от концерта им тук, другия от концерт в Москва през 86-та
http://www.vbox7.com/play:572548cd
http://www.youtube.com/watch?v=XN7v192nX9Y
П.П А така се запалих тея дни по E penso a te, така ме е яд. Ако я знаех по време на концерта щях да лудна сигурно :-D
Публикуване на коментар
<< Home