петък, март 27, 2009

Пфу, най-сетне малко справедливост

...ред и дисциплина.
Помните ли как се бях изнервила за Икар-ите миналата година? Щото аз помня. Не се прави така - поне не на всеослушание. Както и да е, де - аз успях да поздравя Яна Цанкова тогава - не че нея това я грее.
Как да ви кажа... аз съм зодия Везни. Ако има нещо, което мразя - ама мразя до посиняване, вбесяване и мръсноезичие - това е несправедливостта. Та сега се радвам, че наградите тази година се случиха точно по този начин.
Признавам, че имаше точно две категории, които ме интересуваха - куклено изкуство и поддържаща мъжка роля. И в двете спечелиха "моите хора" - Столичен куклен театър с "История за чайка и банда котараци" и Ангел Генов. За първите вече писах - наистина се радвам, но щях да се радвам не по-малко и ако наградата бе отишла при ДКТ Пловдив за "Малкия принц". Адски катартично преживяване си беше, та нямаше да е лишено от смисъл да получат приза. Но спектакълът на СКТ ги превъзхождаше с музикалната... "концепция" (споменах, че си падам по работата на Стоян Роянов Я-Я, нали), с нестандартната сценография... абе, имаше едни гърди (пардон, едни тръби) преднина, та си получи "заслуженото".
За Ангел Генов... какво да ви кажа - той заслужаваше този приз (даже не този, ами за главна мъжка роля) още за "Еквус" преди 6 години в Стара Загора, та няма как да не му се зарадвам. Просто е качествен - добър материал, отлична закваска и много талант. Светъл е, един такъв, та дано расте още (и извън театър "София" ;)).
И тъй... доволна съм. 2 от 2. Но пак правя уговорката, че ми е малко жал за пловдивчани. Ако случайно някой от тях чете това - прегръщам ви много :) И... може би догодина. *кима уверено* Те правят много читав театър и това несъмнено ще бъде оценено.
...
Една вметка. Не в смисъл на между другото, а в смисъл на отделно. Наградата на Юлия Огнянова. Не бях прочела информациите, че ще й бъде дадена такава и се изненадах - ама искрено и много приятно.
Сетих се за първия път, когато я видях - присъства на един от първите фестивали "Пиеро" и когато влезе в театъра - а там цареше небивала суматоха, както можете да си представите - тълпата просто се отдръпна в две посоки и направи нещо като шпалир, за да може тя да мине. Беше просто някакъв спонтанен израз на искрена почит. Аз тогава все още не знаех коя е тя, разбрах минути по-късно, когато попитах един актьор, а поне 5 души започнаха да ми разказват, един през друг, за нея. И очите им искряха, искряха...
Тя е мъничка. - не знам дали сте забелязали колко е дребничка, всъщност. Но е сред най-големите, най-важни и най-чисти хора, които театърът има щастието да притежава. И е повече от прекрасна.

Тия награди бяха доста "мои", честно.

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home