сряда, април 29, 2009

Брей-брей

Да нямаш какво да напишеш в блога си в продължение на 2 седмици, си е направо за ожалване. Хич и не го отричам. Отношенията продължават да се обтягат там, където съм знаела, че това ще стане, но и там, където най-малко съм го очаквала. Крайно необяснима работа, indeed. Вместо обаче да нося световната вина пред всички за неща, които съм казала или направила (неумишлено или предизвикано, дори - а'ма и хората!), все още се радвам за онова, което се случи вчера след драматична развръзка (сравнима само с женски бой в магазин с намалени булчински рокли в американски филм). Не, сериозно - разбрах какво им е на тия жени - макар и съвсем да не иде реч за чик-драма.
Засега ще си затрая относно естеството на събитието (по-скоро на събитията) - но вече чакам с нетърпение началото на сесията (и, съответно, края й - защото средата на юли очевидно ще бъде май :)). Отсега ми е хвърковато-щастливо-почти-надрусано-доволно.

И си промивам мозъка - случайно открих един уникален запис и сигурно го извъртях стотина пъти от снощи насам. Как е възможно да са толкова прекрасни - ама и двамата? И толкова истински, и да изглеждат така влюбени, и да дават толкова надежда! Не, сериозно - вижте ги. Ако такава любов може да съществува между двама души дори само на сцената - то възможно ли е да съществува и в живота - и не, нямам предвид погледите им, а излъчването, което безпогрешно води към една-единствена думичка? Аз отговора съм го открила твърде отдавна, пожелавам ви го и на вас. :)
http://www.youtube.com/watch?v=RqWFkJXJASw - накачих този клип навсякъде, просто защото са толкова светли, че ми стоплят душичката безотказно. Не ви ли приличат на Красавицата и Звяра?
И във връзка с последното изречение (преди клипа) - емоционалната памет е изключително важна, защото дава моментални отговори на много въпроси и спестява много нерви. Разбира се, разумът е важен, но, помислете си - колко пъти сте размишлявали върху някоя случка до главоболие, без да стигнете до конкретен (задоволителен) отговор? Не става само с акъл - нищо не става само с акъл.
Sense and sensibility, това е. И по-малко нерви за неща, които не ги заслужават. Това е априлската поука.

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home