петък, април 17, 2009

Да пиша тук е все едно...

Часът е 2:27 АМ. Осъзнавам, че майка ми ще прочете това и пак ще се обясняваме защо стоя будна по нощите. Още повече, че да пиша тук по това време на нощта е все едно да изпия някакво количество много твърд алкохол и, залитайки, да питам дали ма' уважа'ати.
Алкохол обаче не съм близвала от седмици и съвсем нямам намерение да откровенича, предразположена от момента от денонощието.
Просто исках да ви похваля много "Три дъждовни дни" в Театър 199, "Риголето" на 5 април (или поне значителни части от него) и да ви пожелая светли празници. В момента слушам последния запис на Еторе Бастианини, така че нежеланието да пиша повече, е обяснимо, предполагам.
...
Вчера установих, че попадам под влиянието на чужда Сатурнова дупка. Както вече казах, няма лошо, просто бих предпочела да не бе така. И то не защото не мога да понеса няколко несгоди - като взривяване на контакт, изгаряне на друг, меланхолия и обтегнати отношения с редица познати (вярно, далечни, ама се заформи тенденция - качествена и, най-вече, количествена - която не мога да не отбележа). И, ако се върнете една година назад в публикациите, ще видите, че и през 2008 този период е белязан от разнокалибрени проблеми. През 2006 пък, приблизително по същото време, се разминах с 4 тона, които паднаха там, където (с абсолютна сигурност) трябваше да бъда в онзи момент и където не бях - поради чиста случайност (дали?). Но нищо. Нека бъде така - не е лишено нито от смисъл, нито от причина.
А утре, живот и здраве, с Косьо ще се водим на сладкарница. :)
...
Светъл Великден, какво друго да ви пожелая... И не се давайте на черногледството, което е завладяло хората край мен - смейте се, обичайте се и да не ви пука. Животът е прекрасен. Ако не вярвате на мен, доверете се на Бенини и горчивия му смях. И си пуснете баркаролата от "Хофманови разкази". :)

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home