понеделник, март 16, 2009

Аз съм Моцарт.

Това твърдение едва ли ви носи повече информация от "Аз съм чайка." (и едва ли ви звучи по-адекватно от него). Да бъдем честни - звучи като диагноза (или повод за такава).
Но да, аз наистина съм Моцарт. Утре пък - съвсем.
Стискайте палци изненадата да се получи така, както е замислена - защото е наистина чудесна и е за човек, който я заслужава.
Всъщност, вижте пак това изречение: "звучи като диагноза (или повод за такава)." Ако аз кажа, че съм Моцарт, това би било повод за диагноза. Ако го каже той, би било диагноза. Хронична, доживотна гениалност, обреченост. Ето защо заслужава да го зарадваме. Ще докладвам за ефекта, стига нещата да се случат според очакваното.

Впрочем, споменах ли, че "КуклАрт" излезе? То това стана още в края на януари, но сесията ме увлече и май пропуснах да се похваля. :) Цялото тичане на фестивала през септември си е заслужавало, Нещото звучи достатъчно адекватно на фона на останалите текстове в списанието. А това, поне за момента, е достатъчно.

А сега пак ще хвърча - тия дни отново нямам време да дишам. От Нова година насам съм стъпила едва 4-5 пъти в театър. Забележете, дори и на "Дон Кихот" не отидох, а това вече е събитие.

Етикети:

3 Comments:

Blogger nousha said...

Стискаме палци за изненадата :)
Като се поосвободиш, дай някакъв знак дали още искаш да пишеш за нас, плийз, че не мога да те издиря, пък не ми се губи ценен кадър :)

16 март, 2009 23:44  
Blogger Eli Bakalova said...

За искането - искам, и още как. Но ми се събраха две сесии една след друга (бакалавър и магистър), а имах и други проблеми (здравословни), плюс централно изпушване, резултат от всичко (а към това "всичко" са и дребните глупости).
Тoлкова съм се отдалечила от културния живот, че дори не знам програмата на Салона тази година, ужасно е. Последната премиера, на която стъпих, бе именно "Опасен завой", не ми се говори. Да не говорим и че, както може да се види и от блога, писането ми тези дни съвсем не бе адекватно. Никога не съм си занемарявала това любимо нет-местенце толкова.
Впрочем, вчера в Скайп не съм била аз, предадоха ми. Тези дни ще те намеря, за да ми кажеш какви са близките събития и, ако мога, отивам.
Колкото до изненадата, дотук нещата сработиха - 11 души за 1 час. :) Колко е хубаво да зарадваш някого само с няколко думи! Бях забравила какво е - от една седмица я замисляме, не че е кой знае какво, но ако аз получава такъв подарък след години, сигурно ще плача от щастие. :)

17 март, 2009 00:20  
Blogger nousha said...

Супер, много се радвам за изненадата - представям си колко е готино :) Давай все така :)
А пък аз с нетърпение чакам да се поосвободиш, направо викам да се видим на кафе и там да обсъдим "плановете" ;)

17 март, 2009 13:02  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home