сряда, март 18, 2009

Чисто хипотетично

Да речем, че чисто хипотетично, някъде съществува един актьор. Един много добър актьор. Така. Отново чисто хипотетично, той се случва да бъде и прекрасен режисьор с ясна мисъл и чудесни идеи. И, пак хипотетично, същият този актьор - по абсолютно непонятни причини (вероятно просто щото е читав) - се навива да дойде да прави спектакъл в България (да речем).
Единственото, което очаква, е от българска страна да му предложат конкретни дати и да уточнят условията - фаза, която, както сами можете да се досетите, следва да дойде после първоначалния (хипотетичен) хвърковат ентусиазъм. Минават месеци. Чисто хипотетично започвам да си мисля, че става дума за известно количество прах в очите на хипотетично съществуващите хора, които абсолютно хипотетично залагат на случването на подобен спектакъл.
Разбира се, не е проблем, че техните очаквания биха били излъгани - и без това у нас за това хипотетично събитие подозира едва един хипотетичен човечец, който е съвсем без значение за конкретната (макар и хипотетична) случка. Мда... но когато освен този човечец, бива смотан и онзи хипотетичен актьор, за когото стана дума по-горе, е някак неприятно.
Не за пръв път подобни уговорки остават чисто хипотетични и като спомен за съответния проект се задоволяваме само с демонстрираните (хипотетично) добри намерения. Днес обаче се опитвам да реша едно съвсем реално уравнение, включващо 15 актьора и един спектакъл и все не му намирам края. Нито пък логиката (освен спасителната дума за българското изкуство - "щат"). Докато ги има щатните места, ще има и подобни хипотетични ситуации.
Разбира се, разчитам, че става дума просто за известно забавяне на плановете, макар да останах с друго впечатление от краткия диалог с едно от хипотетичните лица, съвсем случайно забъркани в хипотетичната ситуация. На негово място, би ми било през... хипот...енузата за подобни ангажименти, ама на' - пука му. Дано не се окаже единственият.

Не ме разбирайте грешно - тази история за момента наистина е хипотетично случваща се - съвсем условно, тъй като има много фактори, които евентуално биха извинили неяснотите. Но ако отново прътът в колелата се окаже типичната "хубава, но българска работа", ще започна да се замислям сериозно. Засега приемам само, че става дума за редица събития, породили нуждата от отсрочка. И ми е малко тъпо, задето се наложи да напиша това "нещо", в което няма нито реални хора, нито реални институции - историята просто следва разказа за всички хубави неща, които са могли да се случат някога - чисто хипотетично.

Етикети: ,

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home