Представи си, че си в Париж

Никога не съм имала девиз - струваше ми се твърде ограничаващо свободната воля и индивидуалността ми. Да, подкрепям идеята, че всеки човек започва живота си с празна торба опит и пълна торба с късмет - номерът е да напълни торбата с опита, преди да изпразни тази с късмета. И да, определено се смятам за съществото от подписа ми в един форум: "Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." Ама чак пък девиз...
Е, от днес реших, че ще си имам пътеводни думички, ПЪК. Не защото ми е скимнало, че след 23-тия си рожден ден човек непременно трябва да се сдобие с такива. Те просто ме намериха и ме описаха твърде точно - харесахме се взаимно, така да се каже. "Да, животът е сложен. Но забравете, че живеете в България. Представете си, че живеете в Париж."
Истината е, че аз май винаги съм живяла така, сякаш съм в Париж. Просто вече е осъзнато и изговорено.

А думите са на доц. Александър Кьосев, директор на магистърската програма, която отпочнах от днес и успехът в кандидатстването ми за която значи доволно много за мен. Трябваше да стане.