Награди, награди, награди...
... голяяяямо зелено поле... Мне, момент, това беше една история за едни марули и едно теле. И ако и баща ми да ми вика "Рапунцел", а на някои културни "мероприятия" наградите наистина да се решават на принципи, препращащи директно към купонната система за разпределение на някои благини (справка: "ИКАР" тази година - ми не може да дадем на Румен Гаванозов награда, той вече си има една, ПЪК! Какво като заслужава, това трябва ли да има някакво значение изобщо?).
Но нека не бъркаме в стари рани - както писах някога, талантът е налице, дано търпението се култивира наред с непукизма. Думата ми бе, че оплюваният, коментиран, хулен, недолюбван и потресаващо неразбран (не неразбираем, четете! НЕРАЗБРАН!) спектакъл "Голямото кихотене" е обрал почти всички награди на "Златният делфин" във Варна - за нова оригинална куклена пиеса – Мария Станкова, за режисура – Веселка Кунчева, за женска роля – Мая Бежанска и Мариета Петрова, за мъжка роля – Румен Гаванозов (а как се зарадвах, когато видях, че и Жоро Спасов е отличен за "Барон Мюнхаузен"!), за сценография – Мариета Голомехова, за оригинална музика – Христо Намлиев. Тяхна е и голямата награда на фестивала и, честно признавам, радвам се, че лобито този път е било достатъчно силно (щото вече не съм на 5 и не се заблуждавам, че журито няма свои фаворити и не се леят кръв, пот, сълзи и други секрети при определянето на наградените), защото беше крайно време някой някъде да насочи вниманието на публиката към това, подритвано от критиците и другите "умни глави", заглавие.
Дано екипът се запази и продължи линията на съпротивление, която аз съм си кръстила "С глава в стената" и дано най-сетне тая стена от безразличие и самодостатъчност в изкуството и вън от сцената, започне да се пропуква. Аз мисля, че й е време, а?
А след 20 дни предстои премиера, новината за която ме остави с леееко смесени чувства. Ще пиша, когато мине, този път не искам да се ангажирам с прогнози, предвид факта, че, за мое безкрайно разочарование, познах за "Малкият принц" до болезнено голяма степен.
Но нека не бъркаме в стари рани - както писах някога, талантът е налице, дано търпението се култивира наред с непукизма. Думата ми бе, че оплюваният, коментиран, хулен, недолюбван и потресаващо неразбран (не неразбираем, четете! НЕРАЗБРАН!) спектакъл "Голямото кихотене" е обрал почти всички награди на "Златният делфин" във Варна - за нова оригинална куклена пиеса – Мария Станкова, за режисура – Веселка Кунчева, за женска роля – Мая Бежанска и Мариета Петрова, за мъжка роля – Румен Гаванозов (а как се зарадвах, когато видях, че и Жоро Спасов е отличен за "Барон Мюнхаузен"!), за сценография – Мариета Голомехова, за оригинална музика – Христо Намлиев. Тяхна е и голямата награда на фестивала и, честно признавам, радвам се, че лобито този път е било достатъчно силно (щото вече не съм на 5 и не се заблуждавам, че журито няма свои фаворити и не се леят кръв, пот, сълзи и други секрети при определянето на наградените), защото беше крайно време някой някъде да насочи вниманието на публиката към това, подритвано от критиците и другите "умни глави", заглавие.
Дано екипът се запази и продължи линията на съпротивление, която аз съм си кръстила "С глава в стената" и дано най-сетне тая стена от безразличие и самодостатъчност в изкуството и вън от сцената, започне да се пропуква. Аз мисля, че й е време, а?
А след 20 дни предстои премиера, новината за която ме остави с леееко смесени чувства. Ще пиша, когато мине, този път не искам да се ангажирам с прогнози, предвид факта, че, за мое безкрайно разочарование, познах за "Малкият принц" до болезнено голяма степен.
Етикети: Театрално
3 Comments:
Yo Els,
A towa za marulite i teleto kakwo beshe :P
Поздрав за тебе, как какво, бе, еМ?
Yo.
Ami teletata sa mi slabost, ta nqmashe kak da ne popitam.
Ama ne znaeh che kalwyt na maruli, shte go imam na um :)
Публикуване на коментар
<< Home