събота, ноември 01, 2008

Награди, награди, награди...

... голяяяямо зелено поле... Мне, момент, това беше една история за едни марули и едно теле. И ако и баща ми да ми вика "Рапунцел", а на някои културни "мероприятия" наградите наистина да се решават на принципи, препращащи директно към купонната система за разпределение на някои благини (справка: "ИКАР" тази година - ми не може да дадем на Румен Гаванозов награда, той вече си има една, ПЪК! Какво като заслужава, това трябва ли да има някакво значение изобщо?).
Но нека не бъркаме в стари рани - както писах някога, талантът е налице, дано търпението се култивира наред с непукизма. Думата ми бе, че оплюваният, коментиран, хулен, недолюбван и потресаващо неразбран (не неразбираем, четете! НЕРАЗБРАН!) спектакъл "Голямото кихотене" е обрал почти всички награди на "Златният делфин" във Варна - за нова оригинална куклена пиеса – Мария Станкова, за режисура – Веселка Кунчева, за женска роля – Мая Бежанска и Мариета Петрова, за мъжка роля – Румен Гаванозов (а как се зарадвах, когато видях, че и Жоро Спасов е отличен за "Барон Мюнхаузен"!), за сценография – Мариета Голомехова, за оригинална музика – Христо Намлиев. Тяхна е и голямата награда на фестивала и, честно признавам, радвам се, че лобито този път е било достатъчно силно (щото вече не съм на 5 и не се заблуждавам, че журито няма свои фаворити и не се леят кръв, пот, сълзи и други секрети при определянето на наградените), защото беше крайно време някой някъде да насочи вниманието на публиката към това, подритвано от критиците и другите "умни глави", заглавие.
Дано екипът се запази и продължи линията на съпротивление, която аз съм си кръстила "С глава в стената" и дано най-сетне тая стена от безразличие и самодостатъчност в изкуството и вън от сцената, започне да се пропуква. Аз мисля, че й е време, а?

А след 20 дни предстои премиера, новината за която ме остави с леееко смесени чувства. Ще пиша, когато мине, този път не искам да се ангажирам с прогнози, предвид факта, че, за мое безкрайно разочарование, познах за "Малкият принц" до болезнено голяма степен.

Етикети:

3 Comments:

Anonymous Анонимен said...

Yo Els,
A towa za marulite i teleto kakwo beshe :P

03 ноември, 2008 10:05  
Blogger Eli Bakalova said...

Поздрав за тебе, как какво, бе, еМ?

03 ноември, 2008 17:15  
Anonymous Анонимен said...

Yo.
Ami teletata sa mi slabost, ta nqmashe kak da ne popitam.
Ama ne znaeh che kalwyt na maruli, shte go imam na um :)

12 ноември, 2008 17:35  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home