Окончателно

Вече е окончателно - абсолвенти сме. Не, че защитите са минали - мина абсолвентският бал. Досещате се, че бих предпочела да е обратното, но абсолвентските вечери могат да бъдат и повече от една (което, надявам се, няма да се наложи за дипломната защита :)).
Отказах се от първоначалното си намерение да се появя като Одри Хепбърн в началото на "Закуска в "Тифани" - това представяне ще го пазя за друго място. Пък и нямаше гевречета наоколо... Затова, след продължително дефиле пред критичния поглед на майка ми и не особено критичния поглед на баща ми, който повтаряше "Много си хубава, тате", каквото и да пробвах, си сътворих семпъл ансамбъл от любимата ми oh-so-lovely-French-summer-skirt, съвсем обикновена бяла блуза (амин за което, тъй като още по средата на вечерта, една невинна чаша "Кола" завърши живота си върху нея) и високи червени обувки, които, невероятно, но факт, се оказаха хита в покупките от изминалия сезон. Прическата ми, която така старателно подготвях, се развали още преди да стигна факултета, уви, но бързо я прежалих.
Тук е мястото да подчертая, че ако очаквате да танцувате цяла нощ, никога не трябва да излизате с елегантни или красиви обувки. Damn it, обуйте нещо ниско и удобно. Аз, разбира се, съсипах обувките, а те, естествено, отвърнаха на удара, съсипвайки краката ми до степен да прекарам последния половин час на щъркелче около бара и да се чувствам като изправена до стената на лузърите. То, всъщност, "изправена" не е точния глагол, но нейсе.
А купонът може да се обобщи така - текила и осемдесетарска музика със страхотна компания. Ако искате да видите повече - филмчето от вечерта е тук. Спокойно мога да кажа, че като емоция настигна абитурентския бал и се убедихме, че дори и пораснали и малко остарели, акълът ни си е все толкова... малко...