И, ето, идва най-щастливият ден...

Ден като ден. Единственото различно в него бе, че взех с отлична оценка последния си изпит във ФЖМК и, от около 10.20 сутринта, се водя семестриално завършила.
Е, има една дипломна работа, която предстои да бъде дописана и защитена, но не мога да не отбележа факта, че всички останали 63 изпита (честна дума, толкова са, броих ги!) са зад гърба ми.
Равносметката:
2 x 4 (чете се като "две четворки", а не "четири двойки") :)
12 x 5
48 x 6
1 x 7 (не, не се будалкам, наистина имам оценка "Гениален 7" в книжката, ще я щракна на фото и ще я кача тук за доказателство :))
Няма да драматизирам, продължителността на обучение е подбрана идеално - тъкмо взе генерално да ми писва от изпити и взех, та завърших - обаче няма как да не си припомня с носталгия (вече!) найлоните, с които бе "облечен" целият факултет в деня, когато за пръв път прекрачих прага му - според студентската ми книжка, въпросната дата е била 9 август 2004 година.

Казано в съвсем телеграфен стил, срещнах много хубави хора. Срещнах и някои не-чак-толкова-хубави, които обаче станаха част от един безценен опит. Акумулирах и част от знанията, благодарение на които не се срамувам, когато говоря, и имам достатъчно високо самочувствие, защото ФЖМК е школа. ФЖМК дава и идентичност, чувство за общност и принадлежност.
А заглавието е съвсем шеговито, защото, освен всичко останало, ФЖМК е и дом. И ще продължи да бъде. :)