Нещо лично, нещо голо...

... нещо, чийто смисъл ще хване точно един човек. Нещо, което ме усмихва до степен да включа вътрешните реотани и да ми е точно толкова топло, колкото ми бе и вчера сутринта. Отдавна не бях сънувала нещо така подредено, вълшебно и прекрасно. Бях в Австралия - за пръв път, точно зад онзи фонтан, в малките улички - тичахме нанякъде, само той знаеше посоката и ме водеше уверено към нещо, което, бях убедена, бе щастието. И беше хубаво, хубаво, истинско и сетивно, едно друго свечеряване - в златно жълто, меко оранжево и нежно лилаво, в което можеш да потънеш. Като насън. Обич без усложнения, условности и въпроси. Не любов. Обич.
Но да се върнем на онова лично, "голо" нещо, което ме халоса по главата днес. It brought back all those memories of emotions that I thought were long gone.
И, ето, бях готова да пусна линк с въпроса: Anyone remember?, когато усетих, че колкото е детско, толкова е и лично. Толкова по въпроса с ексхибиционизма. Няма да има линк.
А в Австралия бе прекрасно.