Marriage season

Какво ги прихвана хората, можете ли да ми кажете? Трима мои познати се изпожениха в рамките на няма и два месеца. Пролет, любов, разбирам... ама защо са приритали да се разписват в гражданското - иди, та разбери.
За първия от тримата не се изненадах, то отдавна се очакваше - като е решил да става зян, що пък да го спираме? Втория, айде, прежалихме го - и той мина в отбора на "самодоволните женени". За третия само възкликнах: "А стига бе, и той ли!"
Обаче сега като си мисля, явно проблемът е в мене - развила съм фобия от сватби (и бракове, както се подразбира). Вината наистина е моя - тъкмо гледам снимките от третата сватба и си мисля, че щом хората на тях изглеждат толкова щастливи (не, линк няма да дам, но ще ми се доверите), значи не може да бъде чак толкова лошо. Но пък, замислете се - защо поне 90% от филмите с хепиенд завършват със сватбата и после зрителите не виждат как след година-две щастливото семейство се хваща за гушите за дреболии, на които преди брака биха се смяли с глас?
Вероятно просто съм развила някакъв commitment problem и затова тая сватбена епидемия ми е малко неясна. Хем хазарт, хем, в идеалния случай, доживот. Ама нали народът е казал - като се обичат младите...