Аз съм чайка... и пак Шекспир

Тя: I don't feel anything, isn't that great! I never thought about how I would feel, I only ever thought about you. I only wanted to make you happy, I never thought I was good enough for you.
Той: Oh but you are good enough for me, Rose, you are!
Тя: I know, I know, but Alex, you're not good enough for me!

Нямам нищо предвид с тези думи - за щастие, въпросите, които си задавам, когато съм в Стара Загора, си остават там. Насила ги държа на каишка, защото вече установих, че няма да ме доведат до нищо добро. Понякога ситуацията, разбира се, е "as you are singing, Penke le, who li mi te listen", но пролетта дойде с бясна скорост (но и с малко закъснение), слънцето пее, птичките греят (както казва еМ), аз истерясвам и съм на път или да възкликна "Аз съм чайка!", или тотално да спре да ми пука. И двете не са препоръчителни, но второто вече е почти налице.
Водихме се с бая голяма компания на "Пълните съчинения на Шекспир". Again. Не бях го гледала от края на ноември, все едно се видях със стари приятели, което отчасти е така. Естествено, само отчасти. Важното е, че май всички останали 10 души, окупирали първи и част от втори ред, харесаха спектакъла. То е и трудно да не го харесат, предвид факта, че и тримата на сцената са ужасно loveable.
Онова, което ме изуми обаче бе, че голяма част от хората ме питаха: "Абе, кой беше тоя с голата глава? Как се казва? Защо не съм го чувал/а? Видя ли колко яко и колко бързо скачаше от образ в образ?" Ами да, това са въпроси, които и аз си задавам и много разчитам, че тази несправедливост скоро ще бъде поправена.
И тримата са слънца и това е факт. Оставам с уговорката, че високата критика някак не обича Съни и нещата, които той прави, но пък аз нямам чутовните претенции на критиците от типа на Антон Его и другите му там културтрегери по света и у нас - за разлика от тях, аз гледам И със сърце.
Сега ще ви оставям, че тая вечер, поради ред причини, емоциите ми дойдоха в повече.