Една история и малко театър

Днес се сетих как се сблъсках за пръв път с текста "Синята стрела". Спях си сладко-сладко, когато телефонът ми иззвъня и аз сънено отговорих с едно размазано: "Алоооу!", без дори да фокусирам кой ме търси.
"Къде си бе, днес е премиерата! Идвай веднага!" Някак се облякох и по още по-мистичен начин се завлякох, т.е. дотъркалях до кукления театър (тук профила на града ми помогна, защото наклонът на отиване е в моя полза). Проспивайки пътя дотам, се озовах в театъра навреме за началото на спектакъла. Честно ви казвам, половината го проспах, защото всеки път, когато мигнех, започвах да сънувам - по-скоро, продължавах да го правя.
После Крушков и Ники Тъмното ме будалкаха, че не ми било харесало и всеки път, когато минех оттам и питах какво ще играят, ми се отвръщаше неизменно: "Че как? "Синята стрела", бе - специално за тебе!". Гледах го още веднъж, вече будна и с всичкия си. И ми хареса много, много, много, ама толкова много, че го гледах още няколко пъти. Шегите си останаха, разбира се.
Днес се замотах из владенията на Столичен куклен театър с идеята да гледам "Синята стрела" на формация "Айда" (Верона, Италия). Интересно ми беше - по начина, по който са ми интересни и италианските диригенти, дирижиращи италиански опери. Пък и режисьорът се казва Роберто Терибиле - с такова име, можеше ли да пропусна.
Няма да се впускам в много обяснения, останах доста разочарована. Куклите не ми допаднаха, на двете актриси всичко им беше "в повече", акцентът беше изместен, а историята - много нестройна. Оценявам, естествено, факта, че момичетата бяха научили текста на български и едната от тях се справи повече от отлично с нашия език. Другата обаче имаше повече текст, за жалост - и компенсира невъзможността да се пребори с българския с много истерия и пищене...
А после ме валя дъжд... И гледах "Дуенде". Не съм писала за тоя спектакъл, няма и да пиша - защото каквото и да кажа, ще е малко. Вероятно всичко се изчерпва с думите: "Обичам Татяна Лолова. Честно."