Загубих се

Много се загубих тия дни, и още подлежа на намиране. Бях си у дома и правих срамни за мен неща - говорих за политика и гледах "Music Idol". Цели 2 пъти. Обаче хлапетата пеят много добре и, което е по-хубаво, върнах си надеждата, че в България може да има мъж, който да ми спре погледа. Ясен. Казано съвсем накратко, най-чаровният мъж, когото съм виждала и изобщо не преувеличавам. Ама наистина. Мернах го, когато пя Take It Easy на Mika, но едва на тия 2 концерта сега се загледах и... уау. Особено снощи (любима песен и феноменално изпълнение, много вдъхновяващо и с невероятна енергия) ми скри шапката - той е един от участниците, които наистина знаят какво правят там. Хм. А за външния вид - не, не е само заради трапчинките. Просто има излъчването на много чист и истински човек - с тия искрящи очи... Както казах снощи, когато Нора и Деница започнат да пеят, забравям да ги гледам. Когато Ясен излезе на сцената, забравям да го слушам. Не съвсем, но... :) Бе, да е жив и здрав и дано кариерата му върви нагоре (щото е ясно, че няма да спечели, и може би това ще бъде по-добре за него).
И за политика говорихме - как БСП и Бойко тикнаха един биберон на Евгений Желев под формата на министерство, та да не мрънка за невалидността на изборите и резултатите от тях в Стара Загора. Очевидно, както се казва, трудно са го убедили и сега градът ни е оставен на грижите на говедовъд от Кнежа. Да са живи и здрави и те.
Продължаваме с анонс за предстоящ "Макбет" в Стара Загора с Петър Данаилов. Прекрасно. Ако ви се слуша, хвъркайте натам - 22.05. Аз няма да ида - дори и заради Петър, тъй като с тази опера вече не ме свързва нищо. Отказвам да платя на нещастника, който я управлява и да доставя удоволствие на онези, които "много биха се радвали" да ме видят там. Не ми дреме. Тъкмо имам повод да ида до Германия (или до Националната опера, тъй като през юни Петър Данаилов вероятно ще пее пак тук). Свърши се вече - добрата Ели я няма, писна й да я правят на маймуна и си каза "Стига", съвсем като в оная реклама с Елена Йончева.
Дрямането у дома продължи и с безкрайно много снукър - Рони О'Съливан взе титлата, размазвайки Али Картър с 18-8 на финала. Принципно издивявам от кеф, когато Рони призове наказателните отряди, но мисля, че изпълнението снощи беше излишно. Ясно е, че Ракетата е на светлинни години от всички останали в тоя спорт и го обожавам, защото е истински гений; талант, какъвто рядко се ражда на земята - да не кажа, че е единствен... обаче това вчера беше прекалено, истинско унижение за Али, който изглеждаше толкова нещастен, че ми идеше да го гушна. Е, как да е мотивиран Рони, след като, когато играе с желание, няма никой, който да си помисли, че може да му се опре... То просто е скучно. Както и да е. Много ме радва.
И още, и още... Косьо, който разказваше мискински вицове в едно кафене, Стефан, който съвсем изненадващо ми дойде на гости онзи ден (и с когото обикаляхме безуспешно ресторанти, докато не се набутахме в "Маската" в Кукления и не направихме сервитьорката на луда), хот-дог, Бебел, страчатела, един любовен петоъгълник (да не кажа шестоъгълник), за който се оказа, че май знам твърде много, желание да се грабна и да замина за Ямбол, което премина в желание да се грабна и да ида в Търговище, което пък накрая се трансформира в необходимост да се прибера в София. И ето ме. Здравейте отново.