четвъртък, април 17, 2008

№100

Тия дни мисля много. Даже май прекалено много. И се чувствам странно, въпреки бонбонките "Детска радост" с Тони Градинаря, слънцето вкъщи и хвърковатостта наоколо. То ще да е от календара. И все повече, напук на другите, забивам упорито петичка във виртуалността и казвам, че това си е моят блог и ако това е, което ме вълнува, ще си позволя да го напиша за себе си. А ако спре да ми пука за благосъстоянието на другите още малко, утре може да ви черпя и с виртуална торта. Писна ми да се съобразявам, да стъпвам на пръсти дори във виртуалното, когато ми се иска да викам, само и само да не разстроя някой от нищо неподозиращите читатели, да не депресирам някоя ранима душа или да не взема да накарам някой от вас да се чувства неудобно или да реши, че се жалвам и окайвам след толкова много време. Предварително предупреждавам, че не ми е това целта. И се извинявам, че спира да ми пука - просто ако искам да съхраня себе си, доколкото това е възможно, трябва да престана да плащам данък "Обществено мнение" точно по този въпрос.
Oddly enough, това е пост №100 в блога ми и съвсем нямах идеята да бъде такъв. Обаче ще го оставя така, както го натраках съвсем набързо - като предупреждение и обяснение. Като табелка "Зло куче". Или "Не спирай, пукам гуми". Като нещо много, много бодливо.

When I think back
On these times
And the dreams
We left behind
I’ll be glad 'cause
I was blessed to get
To have you in my life
When I look back
On these days
I’ll look and see your face
You were right there for me.
In my dreams
I’ll always see your soul
Above the sky...
In my heart
There always be a place
For you for all my life...

Етикети:

4 Comments:

Anonymous Multifuncional said...

Hello. This post is likeable, and your blog is very interesting, congratulations :-). I will add in my blogroll =). If possible gives a last there on my blog, it is about the Impressora e Multifuncional, I hope you enjoy. The address is http://impressora-multifuncional.blogspot.com. A hug.

17 април, 2008 08:53  
Blogger nikru said...

каквото ти е на сердцето, ели!!!

17 април, 2008 21:38  
Anonymous Анонимен said...

Yo,
Това беше интересно.Като за начало ще ти откажа тортата, било тя и виртуална, тъй като не ми е препорачителна никаква захар(и всякакви висококалорични изделия произлизащи от нея :'( )
Не че познавам nikru(приятно ми е) ама ще се присъедина пън неговия/нейния пост, какви бяха вс тия работи?
В смисъл, знам че сме загубили почти всякаква комуникация, ама няма и не искам да повярвам на това което четох.Винаги съм те смятал за човек който знае какво иска и е готов да се бори за него(не на всяка цена, защото само фанатиците правят такива идиотии, но на цена която смята че е разумно да се плати).Това е една от основните причини поради които спечели уважението ми и те ценя като приятел.Добре наточената(понякога доста кисела, но в повечето случаи обективна) истина си е била винаги втоя стил(поне до сега смятах така).Та за това те моля да разясниш за какво иде реч.

03 май, 2008 21:48  
Blogger Eli Bakalova said...

Я! еМ!
Петя ми предаде - извинен си. Сигурна съм, че работата в София е била спешна и, надявам се, красива. :) Голямо гонене се гоним.
Пък за Нещото, заради което пуснах тоя пост - ти го знаеш. Просто човекът имаше рожден ден на 18ти април, бях под пара, беше ми хубаво, лошо, тъжно, радостно, нервно, омотано, слънчево... и исках да драсна няколко реда, ако и никой да не ги разбере. Такива някакви неща. Това трябваше да ти го кажа наживо - ето, че пак се обяснявам, при това - в писмена форма.

06 май, 2008 13:59  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home