Интернационално

Не ми е нужно много мислене, за да установя, че мога да се чувствам гражданин на света, дори когато съм забита в центъра на гадната София, където 10 минути около Орлов мост се равняват на поне 2 пакета „Боро”. Стигаше ми само опитът да сглобя 17-те неща, които обичам, за да изплуват в главата ми всички космополитни прекрасни неща, които са ме спечелили завинаги (доколкото „винаги” подлежи на договаряне, разбира се).
Обичам италианската опера, чешката кухня (и куклено изкуство, и магазини за марионетки, и бира), канадските певци, сръбските филми, бразилската боса нова, норвежките скиори, немския футбол, британския снукър (както и малките крайбрежни градчета с калдъръмени улички в Девън), турския ябълков чай, испанските писатели, финландското сирене и шоколад (както и зелевата салата с праскови и диня – убивам човек за нея!), хърватските приключения с автобус в центъра на Нищото (след безумната игра на карти в Кан, смехът, който още кънти там някъде, край басейна и пекинезът, който пренасяше дрога), мълчаливата философия на шведските гари, ирландското уиски, австралийския Ловец на крокодили (дано наистина е на по-добро място днес…), мечтата за Северна Африка, руският...Петербург с неговия руски живот, изключителни оперни певци и невероятни блинчики, българските си корени…
От всичко, казано дотук, мога само да реша, че познавам твърде малка част от света. The best… is still to come.
*Обаче чешката кухня не я давам. Нито финландските кулинарни, културни и емоционални спомени. Нито италианската опера. Нито спомените за Петербург. Нито…