Чакам да ми честитите, чакам...

... ама никой се не сеща.
Казано накратко, от 2003 година насам, 21 март е официално обявен за Международен ден на кукления театър. И аз днес празнувам. И утре ще празнувам, но за това - по-късно. Ама на мене няма кой да ми честити. То и аз къде ли се слагам, наистина... ама си го чувствам толкова празничен тоя ден, колкото и Коледа, Великден, рождения си ден и още няколко други дати в календара и околовръст.
Мислех да обобщя след-спектакълно и пред-ИКАРно, но май ще се наложи да избързам малко и да изпреваря събитията.

Погледнете вляво. Този красавец заминава с автобуса за Видин (образно казано, де, иначе си остава в София по местожителство :)). Безапелационно. Комисията, естествено, трябва да изгледа и "Ян Бибиян" - аз, вероятно, също. Но и преди неделния спектакъл на бургазлии, този ИКАР е от мен.
Снощи гледах "Студено" на "Никои" и ужасно ми се искаше да ми хареса. Обаче такъв куклен театър са ми разигравали и у дома, когато бях малка, а родителите ми са много далеч от НАТФИЗ като цяло. Да, извънредно мили и отлично намерени детайли (прасето, което гледа Луната, почти ме просълзи), но те бяха така единични, че не би трябвало да се говори за награда, let alone ИКАР. Усещане за амбициозно читалищно дело, направено с желание, но без особени претенции. На "Пиеро" съм виждала значително по-изпипани, във всяко едно отношение, спектакли, които обаче не са и помирисали награди...
Хубавото е, че актьорите са млади и симпатични, хубавото беше и че си имаха "агитка" клакьори, които почти играеха заедно с тях. А най-хубавото е, че днес дойдоха в ЦКТ, за да гледат колегите си от Видин, номинирани за "Лазарица".
Имаше какво да се види - имаше, имаше, имаше. А аз трябва най-покорно да си посипя главата с пепел и да си взема назад много от "лошите" думи, които изписах през декември за тоя спектакъл.
Тогава обаче си имаше и повод, докато тази вечер Лазар се случи на 100% и малко отгоре. Самият Румен Гаванозов казва в едно интервю (за сп. "КуклАрт", за което ще ви разкажа след седмица), че спектакълът ще става по-хубав и по-хубав и след тази вечер съм склонна да му вярвам. А също и че е сериозна драматургия - или, както казва Жоро, "тежка металургия" и на мен политическата сатира наистина ми дойде в твърде - миналият път. Днес, вероятно, успях да се абстрахирам - или просто спектакълът наистина расте и се чисти, придобивайки индивидуалност, което може само да ме радва.
ВПФи (нали вече се уточнихме, че това значи "висши партийни функционери") в залата имаше колкото си щеш. Но впечатление ми направи един мъж, който седеше точно до мен и говореше с дамата от другата си страна. Без да искам да подслушвам, чух, че не е ходил на "куклен" театър от много, много години, но някога това е било любимото му неделно забавление. Той беше първият, който скочи на крака след края на спектакъла - всъщност, не, май бяхме двама.