Еклектично минало

Не стига, че не ми се спи, ами и с пилешкия си акъл гръмнах и един черен чай (който, не се шегувам, оправда името и с цвят). Та, като няма да се спи, поне да дращя, както казва еМ - и без това от сутринта ми се върти в главата идеята за моята лична музикална история.
Хрумката ми хрумна, докато слушах с небивал кеф "Everything I do". Спомних си за ранното ми детство, когато скучаех у баба и дядо и се чудех какво да правя, докато чичо ми не откри въздействието, което тая песен има върху мен. А той пък я имаше записана на една касетка (т.е. цялата касета само с тази песен) - от камбанарията на 22те си години подозирам, че това си беше "касетка за секс", трябва да го питам някой ден. :) И аз си слушках (без)крайно послушно от-до, прехласната, със слушалки на малките ушета, а възрастните забравяха, че има дете наоколо.
Това са ми първите спомени, свързани с музиката.
Втори спомени - аз и София в хола у тях, а баща й пуска "Radio Ga Ga". Израснала съм с Queen и Фреди беше първият ми "близък" човек, който си отиде. Помня деня, в който мама ми каза.
После започвам се дивя (да не стават грешки, идва от диванЕ, а не от дивене) на ABBA и Boney M. И продължавам.
С първи клас идва времето на Elvis и Сарафово и "Ace of Base" - песен, която пеех в стил, сходен с този на Валентина Хасан.
Откривам и едни касетки със "Saragossa Band", Don Gibson и други golden oldies. По това време ме зарибяват и със "Smokie" - любов, която с времето се засилва и днес "Smokie" често лекуват подкастрените ми крилца. Да не говорим, че само аз в гимназията знаех какво значи "nonchalant", любимата ми пишман-английска дума. През 1995 Ал Бартън умира, аз научавам за смъртта му години по-късно.
Около шести клас, на сцената се появяват "Eagles", обаче не, не познахте. "Hotel California" не е любимата ми тяхна песен. Все още продължавам да се размазвам от кеф на тази и тази. Но и "Хотелът" не е лоша (а и имам познат, който е бил там и се върна!)...
Седми клас. Хората кандидатстват, аз слушам касетка от Сан Ремо'84 и един славен запис на Съдърланд и Павароти в "Травиата". Денонощно. Ах, как се смее тази жена!
В края на седми клас в картинката мощно се намесват "Ricchi e Poveri", а "Che sara" и до днес е сред най-любимите ми песни. В този период откривам Joe Dassin.
В осми клас вкъщи се слуша само Joe. А, и DJ Bobo. Ама той май беше под влияние на една съученичка от основното училище, така че по-скоро е бил някъде по-рано, вероятно в компанията на "Eagles".
В девети клас, влюбена и загубена, се захласвам по Тони Димитрова и по-конкретно по една нейна песен, заради която се купуват 2 албума. Ама песента така добре описва Обекта! Лекувам се от ЛибоФФта със "Savage Garden" - глупав избор, really. Изгрява звездата на Bon Jovi и целия албум "Crush" - няма слаба песен в него!
Единайсти и дванайсти клас пак го раздавам влюбена, ама тоя път "споделено" и слушам каквото ми падне, стига да е романтично, красиво и т.н.т. Стабилно в тоя период обаче доминират "Сигнал", само дето докато ги слушам, мисля за друг човеееек... Едва сега си давам сметка за това. Weird, huh? Да не пропусна и Leonard Cohen.
Първи курс. Яд ме е на света. Слушам "Manowar" - откъде, мислите, идва Dixieland? Диксиленд джазът е едно от малкото направления в джаза, с което не се спогаждаме. :) Понамесват се и "Хелоуин", "Аеросмит" (ама аз тях си ги слушам от по-рано)...
Втори курс - кашата става пълна. Запознавам се със Стефан, покрай когото откривам редица фантастични мюзикъли, по същото време откривам и любимия си певец... да, онзи канадец, чието име няма пък да ви кажа. Ох, въздъхва тя... бива ли да е толкова прелестен?
Финландия - Фредериииик! И "Mamba", Antti Tuisku и разни други мушмороци. От един момент започвам да слушам преимуществено "Black Sabbath". Време ми е да се прибирам.
Миналото лято преоткривам джаза и установявам, че вкусовете значително се променят. Посвещават ме и в босанова и установявам, че съм пропуснала певица като Bebel Gilberto. Наваксвам с концерта й във Варна в края на август.
А днес... днес слушам всичко това плюс още малко... или още много.
* Нарочно съм пропуснала периодите при класическите композитори, защото те са лесни - до 1 курс - Верди, Росини, Бизе, Чайковски и Шопен. В първи курс (даже май още в 12ти клас) залитам жестоко по Пучини. Втори курс нещата излизат от контрол, миналата година се озовавам в подстъпите към Вагнер, стигам само до Рихард Щраус. Но продължавам да обичам все така силно белкантото.
** Идея нямате колко интересно ми беше да седна и да напиша нещата в този им вид - много от тях помня, все едно са били вчера, включително и "Radio Ga Ga" и количките, които бащата на София събираше и ни показваше толкова гордо.
Една подобна ретроспекция винаги е от полза. Пък и думите "откривам" и "преоткривам" са ми любими, както става видно от крайно нестройния текст по-горе.