За Малката черна блуза и Асен Спиридонов

Предупреждавам. Това ще бъде дълго.
Сещате ли се за тази песен на Брайън Адамс? Е, днес с дружни усилия се случи една нова версия, която бих нарекла Let's Make a Day to Remember. Особено в частта "let's do something amazing", поне що се отнася до емоции, които никак, ама никак не липсваха.
Когато те измъкнат от уютния дом, който споделяш с любимия си певец, макар и виртуално, се чувстваш някакси ограбен. Но когато инициаторът е толкова скъпо същество, каквото за мен е agent Pete, се измъкваш почти скоростно от пижамата и, за да не караш Pete да чака излишно, зарязваш леглото във вид, който предполага бурни креватни изпълнения, случили се на него преди съвсем, съвсем мъничко (уви, такива не се бяха случвали всъщност), със захвърлени върху него пуловер и 2 книги, със сокоизстисквачка, която плаче за почистване и изобщо, оставяш дома си в състояние, което би хвърлило в потрес всяка проектосвекърва (за тяхно успокоение мога само да кажа: по принцип не правя така, честно).
Мотането за дрехи по магазините ще го спестя, защото си беше наложително. След като обиколихме около стотина (така де, може да разделите числото на десет, но на мен ми се видяха като поне сто), най-сетне намерихме черно боди, което ще играе главната роля на Черна блуза на фестивала по народни танци на 22.03. Не, аз няма да танцувам (и не, аз не мога да танцувам, пък народни танци - хич), обаче Петя и Цвета бяха закъсали за черни блузи, така че нямаше начин, трябваше да се подбиват петички...
Ей, Богу, не съм предполагала, че е толкова невъзможно трудно да се намери обикновена черна блуза с дълъг ръкав из софийските магазини. Явно модата съвсем се е извратила. От цялото това обикаляне обаче аз успях да си харесам един чуден бял тренч, който иначе никога, ама никога нямаше да видя, установих кои са магазините, в които повече няма да вляза и кои са онези, в които евентуално може да има хубави неща... някога... И, което е най-важното, взех подарък за едно друго безобразно скъпо за мен създание, с което си спестих много нерви и чудене през идната седмица.
***
Ако не сте чували кой е Асен Спиридонов и/или не харесвате биатлон, тук може да спрете с четенето. Емоциите по-долу ще ви останат непонятни. И ви предупредих, че е дълго.
***
Импровизирана среща на Ели, Теодор и Боян в "Happy" на "Раковска" с цел гледане на преследванията от последния кръг за СК по биатлон. Уточняваме, че Ели е фен на Рико Грос, Теди - на Томаш Сикора, а Боян - на Мартина Глагов. Били сме си среща в 13.50, защото стартовете започват в 14.00.
13.45. Ели е там. Сама.
13.50. Ели все още е там и все още е сама.
13.55. Идва Боян. Познаваме се веднага, въпреки че сме се виждали само на снимка. Търсим маса. Няма маса. Гонят ни учтиво.
Излизаме навън, чакаме Теди. Теди го няма. Състезанието започва, но ние продължаваме да се чудим какво да правим, тъй като на екраните в Хепи се мотае мацка по бански и изглежда, че Евроспорт днес там няма да видим. Ясно ми е, че като се зазяпват по мацката, хората няма да гледат какво ядат, ама ми се струва малко нечестно като концепция.
Теди продължава да липсва. Минава ми през ума да гледаме стартовете у нас, но се сещам за състоянието на моя иначе-толкова-симпатичен дом и ме обзема тих ужас. Няма да го бъде.
14.05. Ура! Има маса. Ще се яде (и двамата с Боян умираме от глад). Правим нещастни опити да издействаме да ни пуснат "Евроспорт". Чарът на Боян минава пред една сервитьорка и се уреждаме с възможност да гледаме състезанията. Междувременно се появявява Теди.
Тук е моментът да уточня, че в периода 13.55-14.05 Боян упорито ме убеждава да ходим да гледаме състезанията в студио "Доли", т.е. все едно в самия "Евроспорт" (България). Режа го с идеята, че е луд.
И някъде към третата стрелба в мъжкото преследване...
Боян: - Айде да ходим да се запознаем с Асен (Спиридонов - коментаторът, който преди това ни е поздравил в ефир).
Ели: - Ти си луд.
Теди: - Хи-хи-хи.
Боян: - Чакай само да видя къде е студио "Доли", всъщност. (уф, тия нови технологии - носи си Интернета в джоба. Ай, не, намира се на walking distance от "Хепи" - такаааа, сега вече го загазих).
Теди: - Ааааа, ама Сикора ще спечелииии, победата му направо е нарисувана, искам да я гледам (ах, Теди, кога за последно ти казах, че те обичам?)
Междувременно обаче Сикора прави 2 грешки на третата стрелба и губи всички шансове. Нямам спомен как платихме сметката (колко пари оставихме всъщност) и как се озовахме залетяни на улицата, устройвайки си състезание по стрийт биатлон на сухо. Че и коментирахме по пътя...
Боян: - И, Моли Глагов повежда, следвана от Рико Грос и Томаш Сикора, който изостава по време на първата обиколка.
Ели: - Грос предпочита да остане в средата на колоната, защото това му осигурява видимост към задника на Глагов.
Боян: - Ето че водачите настигат с една обиколка изостанала гренландска състезателка (в ролята - баба с пазарски торби)...
Ели: - Време за първа стрелба (на светофара на Военния клуб) - 5-те мишени се изправят застрашително пред състезателите (в ролята на мишени - петима рокери от другата страна на улицата)... Грос пресича първи контролата...
И така, на спринт и заливайки се от смях, се завличаме до "Евроспорт" (България). Коментарите продължават, както и смеха, но вече ви досадих доволно с тях. Глагов печели безапелационно, мисля че Грос бе втори, а Сикора изостана, очевидно задавайки си въпроса: "О, Боже, тия са луди! А какво, за Бога, правя аз и защо се оставих да ме завлекат до тук?"
Боян нагло лъже охраната, че носим на Асен автограф от Оле Айнар Бьорндален, пазачът обаче се връзва. Даже излиза да си говори с нас, докато чакаме предаването да приключи и Асен Спиридонов да излезе. В този момент и аз започвам да си задавам въпроса, който усетих у Теди. Но какво пък - емоцията си заслужава, пък и отдавна щяхме да се запознаваме, и без това.
Боян почти се втурва след възрастен господин, който излиза от сградата. Спирам го навреме: "Бояней, Асен е значително по-млад и има много повече коса на главата си, гаранция!" Охраната ме подкрепя. Измиляваме му и се обажда на Асен, който ни кани да се качим в студиото, защото има още работа.
Че не ни очакваше, не ни очакваше. Че се изненада, изненада се - приятно, надявам се. :) Поговорихме за някои неща, които ни интересуваха (т.е. Боян и Теди говореха - явно съвсем ошашавени, предвид онова, което наприказваха, докато аз кротко изучавах ;)). Запознахме се и с Евгени Ставрев - шефът на българската секция на "Евроспорт", разгледахме и миниатюрната коментаторска кабинка, изобщо - мечта за всеки, израснал с програмата на "Евроспорт".
Приключение отвсякъде, няма спор. Продължавам обаче да твърдя, че Боян не е с всичкия си. Но какво пък, макар и да попречихме на закъснелия обяд на Асен, не се и съмнявам, че му беше приятно да получи признание за добрата си работа, пък макар и от пикльовци като нас. Още повече, че сме първите, отишли да го поздравят лично.
Това не ви беше интересно, бас ловя. Но има някои работи, които предпочитам да си напиша черно на бяло със зелено, както се казва, защото с времето спомените избледняват. А сега отивам да си блъскам главата кога и къде всъщност съм се запознала с Асен, защото аз този човек го познавам отнякъде... и много мразя, когато не мога да се сетя за нещо такова.