понеделник, февруари 25, 2008

Малко музика и глупости

К'во да ви разправям - срути ми се леглото, докато спях почти блажено на него. Шокът - едно на ръка. Ама го приемам и като знак, че трябва да отслабна - то и без това стигнах до момента, в който влизам с обувалка и излизам с тирбушон от някои дрехи (поздрав ;))...
Да не говорим и че сънувам сънища, за които трябва да разпитам всички от Фройд нагоре. Не, нямам щения относно баща си, котарака или някакъв зарзават. Но сънищата са умопомрачително странни. Още по-странното е, че сънувам повтарящ се мотив (който няма откъде да се е взел), при това с години разлика във времето. Weird. Определено.
А, да... въпреки злощастната случка с леглото и крайно непривлекателната възможност да спя на пода тази вечер (а и не само), днес цял ден ходя ослънчена - не стига, че в подлеза на Румънското посолство почти се сблъсках с Филип Трифонов, който може да ме усмихне само с факта, че е жив, ами и снощи хванах една повече от брилянтна екранизация по Кронин - "Цитаделата". Италиански филм с Масимо Гини, чудна работа - пипнато с вкус, почти по-интересно за гледане, отколкото за четене (книгата, де...). Другите 2 части са в събота и неделя около полунощ, в случай, че някой прояви интерес.
Трябва да ви кажа, че откакто БНТ е длъжна да пуска 50% европейска продукция (като обществен оператор), направо се родих. На път са да ме спечелят отново - има страхотни сръбски филми, правени след бомбардировките (например, "Наташа"), ето сега и този, италианският. Вярно, да, има и боклуци, но пък ако БНТ можеше да си позволи да пуска тъпи холивудски касови истерии, щях да видя свестен филм... някой друг път. То е истина и че моят вкус е странен, ама има някои работи, които не могат да бъдат оспорени.
И пак много се разписах за дреболии. Намерих някои песнички, с които ще да ви поздравя като за лека нощ - не са лоши, даже никак. Ето тук, например, Ben E King едва ли може да се притесни от "конкуренцията", но пък миксчето не е никак лошо. Като сме почнали с golden oldies, да продължим с Ronettes-Be My Baby. Абсолютно най-добрият възможен фон за една от най-добрите любовни сцени. То каква любовна сцена, тя си е seduction scene, направо - кой както го разбира (да кажем, от около 07:00):
"-Fine. -Fine. -Good. -Good. -Bitch. -Bastard."
А аз отивам да си търся a place to call bed.

Етикети:

3 Comments:

Anonymous Анонимен said...

"срути ми се леглото" - ти ме съсипа от смях :D

26 февруари, 2008 11:56  
Blogger Teardrop said...

Еееей, Ели - това с леглото те смущава, защото може би не знаеш какво е да спиш на вълнообразна русенска пружина, чиято най-възходяща част "приятно" се впива в гръбнака ми ( ако направя грешката да се обърна по гръб де, мисля, че дори на сън успявам да го избегна вече )
А песничката на Ben Е King действа невероятно релаксиращо - пяхме го с брат ми на караоке в Абсолют - в нашата Стара Загора, ако си пропуснала това клубче - хубаво, цветно местенце :)

26 февруари, 2008 15:43  
Blogger Eli Bakalova said...

Ники, леглото ми наистина се срути. Нали знаеш "Титаник" как се е килнал, преди да потъне... Та и матракът така щръкна, а аз се катурнах кротко (не съвсем, де) в съня си. След което матракът се продъни окончателно, но аз вече се бях събудила с писък, защото бях изгубила равновесие - което е гадно да ти се случи, особено докато спиш. К'во да ти разправям, ако не спях, щеше да е смешно.
Сис, не ме сущава "това с леглото". Смущава ме фактът, че нямам легло. :) Ковахме уж нещото, което се беше разковало, тая вечер ще го тествам. Ама то поне да беше видяло някакъв зор "по същество", пък то...

26 февруари, 2008 19:47  

Публикуване на коментар

<< Home