Януари, февруари...

И така – чак до декември. ‘Ма много хубав тоя спектакъл, бе! И залата беше пълна, пълна... твърде рядко срещан феномен. Но нека почнем отначало – „Дванадесетте месеца” в театър „Ателие 313”. Тук е моментът да кажа, че от много години (т.е. от началото на моето страстно танго с кукленото изкуство за деца) „Ателие 313” в моето съзнание е лейбъл, който гарантира безусловно качество. И се радвам, че все още е така. Абе, казано накратко, любимият ми театър в трафопост е жив, щъка и радва хлапетиите (предимно) от Красна поляна.
“Дванайсетте месеца” е спектакъл на Петър Пашов с участието на Жени Пашова и Георги Спасов и, съвсем отговорно го заявявам, наистина е много, много хубав. Не съм се смяла така от доста време - текстът и импровизациите на Жоро Спасов са занимателни и за родителите, и за дребосъците (а лафа: „Толкова съм зла, та чак се потрисам” го интериоризирам веднага!), сценографията е чудна, куклена, изключително (не)обикновена.
Истината е, че последните 2-3 куклени спектакъла, които гледах, ме разочароваха в някаква степен. „Дванадесетте месеца” обаче е нещо различно; нещо, което си заслужава да се види (родители, оглеждайте се за това заглавие в програмата); нещо, което е образователно, поучително, забавно и ангажиращо вниманието за всичките 50 минути, в които продължава. Приказно отвсякъде.
Излишно е да говорим за Жоро и Жени – Жоро бе някъде по средата между „Картонени мечти” и „Шивача” като усещане, но все още твърдя, с най-мили чувства, че усмирителната риза е наложителна – бяс е, за щастие. А Жени... ако учех АКТ, щях да искам да уча при нея. Това обаче се знае отдавна.
Разбира се, не се мина без инциденти – един дребен розов облак ме прегази без никакво колебание в почти отчаян опит да стигне до куклите и актьорите след края на спектакъла. Но... какво да се прави, изкуството иска жертви, дори понякога това да сме ние.
И, за да не ви отегчавам повече, ще отправя една покана – 1. март, 11.00 часа, театър „Ателие 313” – „Кълбото” (авторски моноспектакъл на Румен Гаванозов). Безспорно е спечелил своето място в Топ 5, а аз съм изгледала толкова много постановки "за деца", че можете да ми се доверите. Скоро ще ви разкажа и за него. Не знам дали и доколко Румен ще е събран, предвид усилените, предполагам, и вече напреднали репетиции на „Голямото кихотене”, но ми е давал твърде малко поводи да се усъмня в него, в енергията и отдаването му на сцената. Така че... смело. Може да вземете и някое братовчедче или съседче „назаем”, за да не изглеждате подозрително.
Впрочем, „Голямото кихотене” ли казах? Премиерата е насрочена за 18 март (дано датата не търпи повече промени), а билетите вече са пуснати в продажба на касата на ЦКТ.