петък, февруари 22, 2008

And the piano, it sounds like a carnival...

... and the microphone smells like a beer...
Мхм. Разкошна песен. Топ 5 при всякакви метеорологични условия. А като си говорим за текстове, за мен си е споделен първенец (дааааа, с Ghost Story): Yes, they're sharing a drink they call loneliness but it's better than drinkin' alone...
Само дето днес пианото бе саксофон. В градинката на "Кристал" - човекът, дето свиреше там редовно, е жив и, което е по-важното, пак е там и пак свири. Tой е единствената причина, поради която пропуснах лекция по социология в първи курс (сериозно, само една лекция съм пропуснала, зубърът ми със зубър) - бях се засилила да ходя на ИБЖ, подминах "Кристал", стигнах до Военния клуб, пресякох улицата и спрях.
"Чакай малко", викам си. "Времето е прекрасно и..." И преди да си довърша мисълта, тембърът на саксофона ме придърпа обратно. Излишно е да казвам, че ИБЖ-то отиде. Та покрай ИБЖ ми отидоха и първите 2 часа от лекцията по социология. Но пък после компенсирах, като си купих "Елементи на социологията" на Мендрас, седнах по турски на една пейка пак в същата градинка и пак под съпровода на саксофона прочетох половината книга.
К'во ли ви занимавам с подобни житейски дребнотемия? Просто ми стана така приятно, когато чух неговия аранжимент на Love Story... Хубаво е, когато подобни мънички, някога константни, прекрасности, осмисляли живота ми в мрачните периоди, се завръщат и в по-светлите моменти.
Хм. И пръснах маса пари за билети за театър. Не е новина... Новината е, че най-сетне ще гледам "Крап" в Народния, при все, че подозирам, че ще ме прегази като товарен влак. Почти сигурна съм, че си струва да рискувам. И в "Ателие 313" ще играят "Дванайсетте месеца"... стига да съм в София през уикенда. И "Голямото кихотене", и "Симулатор за чифтосване" (двете най-безумни заглавия в личната ми класация :), страхотни очаквания за първото, впрочем)... и "Тестостерон" в "Сатирата", "Ритъм енд блус" с майка ми, "Шекспир" - с колеги... Март се очертава много театрален месец, няма две мнения. Живот и здраве...

Етикети:

4 Comments:

Blogger nousha said...

"Крап" е наистина много смачкващ, особено в онази малка зала в което близостта до сцената е и физическа. Кой Щекспир ще гледате?

22 февруари, 2008 21:06  
Blogger Eli Bakalova said...

"Онзи". :) Аз съм го гледала... много пъти. Отдавна му се каним, даже съм цанила едното момиче за Офелия, дано се получи така, както съм го замислила. Иначе мислим и за "Старицата от Калкута" - чувам чудесни отзиви, а и искам най-сетне да видя що за животно е това измислено кабаре-ноар.
За "Крап" - събирам сили. Съвсем сериозно. После ще пиша - ако мога.

22 февруари, 2008 21:17  
Blogger Eli Bakalova said...

Впрочем, Вещичке, един твой постинг в блога ти ме зарадва безмерно.
Няма да ти кажа кой (беше отдавна), приеми го на доверие. Усмихна ме до уши.

22 февруари, 2008 23:10  
Blogger nousha said...

Приемам го на доверие и се радвам, само жалко, че съм толкова любопитна, че ми е любопитно :)
И аз смятам да гледам пак Шекспир по някое време, за пореден път. За Старицата и аз чувам добри неща, не съм я гледала обаче. Успех с Крап. Аз не бих посегнала да го гледам пак скоро. И то не защото не заслужава второ гледане.

23 февруари, 2008 02:07  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home