Проза-ично

Ще дойдеш ли тази вечер в съня ми?
Отбий се за малко - само за чаша кафе...
Ще помълчим отново, търсещи спомена,
и сетне ти ще си тръгнеш. Добре.

Ще чакам следващата среща в притихналото кафене на моята фантазия. Знам, че ще дойдеш - ще те измисля. С длето от нежност ще те създам, даже знам на кого ще приличаш.

И само наужким, и само насън
ще се престорим, че тя съществува -
онази могъща, нежна и свята любов;
онази любов, заради която всичко си струва.