понеделник, октомври 29, 2007

Книга за Книгата

Днес, когато сме се наслушали, нагледали и начели на арт-инсталации, пърфоманси и екстравагантни опити с помпозни имена и гръмки претенции, сякаш нищо повече не би могло да ни изненада.

Но ето, че се появява романът на Карлос Руиз Сафон „Сянката на вятъра” – рязък завой обратно към онова класическо и толкова добре познато ни от знойните летни следобеди на нашето детство повествование, което сякаш бе изчезнало от пазара пред последните години.

Още с първата си издадена книга, The Prince of Mist, роденият през 1964 година испанец печели редица престижни литературни награди, но „Сянката на вятъра”, издадена през 2001 година, е творбата, донесла му световна слава. Романът е преведен на 30 езика и публикуван в над 40 страни, а Дейли Телеграф го определя като „триумф на разказваческото изкуство; роман, който сякаш изобретява литературата отново, при това, използвайки конвенционални средства”.

Мистериозната история на една загадъчна книга и още по-загадъчния й автор прелива в история за възмъжаването на едно момче в следвоенна Барселона, която сякаш отваря вратите към тъмните кътчета на съзнанието на хората в нея; в история на човека Вътре – с неговите лутания, стремежи и страхове, с всичките му слабости, но и с цялата му сила; в история на човека Вън – с онези социални връзки, белязани от любовта и омразата, без които за него животът не би имал смисъл.

Сюжетните линии в романа се разклоняват така елегантно и толкова често, че превръщат „Сянката на вятъра” в една от онези книги, които не подлежат на преразказ. За щастие. Тъй като никой не би могъл да пресъздаде нарисуваната от гения на Сафон удивително наситена картина на един полуразрушен град със собствен пулс, закони, история и тайни, които биха подвели изкушения от „Сянката на вятъра” читател да прелиства страниците трескаво една след друга в търсене на своите собствени отговори. И е твърде вероятно да ги открие.

„Сафон поднася силна доза романс и достатъчно вълшебство, бруталност и безумие, за да завладее вниманието и на най-неохотния читател. Дяволски добра книга!” („Ел”)

Етикети:

4 Comments:

Anonymous Анонимен said...

Ae El, zashto pishesh towa bezplatno, horata s takiwa nashta si wadqt hlqba ;)

07 февруари, 2008 20:11  
Blogger Eli Bakalova said...

Е, то щото голямата работа съм написала, еМ! :)
Но книгата е брутално прекрасна, доколкото такова съчетание е възможно да съществува и да си го представиш. И ако с тази нестройна композиция убедя някой да прочете "Сянката...", ще знам, че си е струвало да пиша.

11 февруари, 2008 13:08  
Blogger damdam said...

"Сянката на вятъра" е изключителна книга. Една от най-добрите, които съм чела. До толкова бях свикнала на съвременните романи, че тази ми напомни какъв точно трябва да е един велик роман. Препоръчвам я на всеки. Браво на авторката за чудесната анотация и за добрия вкус ;)

22 април, 2009 20:03  
Anonymous mariyan Viktorov Stefanov said...

Книгата е наистина страхотна и е точно от онзи тип книги, за които съжалявам, че съм я прочел, защото изживяното от мен при първия прочит никога не ще се повтори. Благодорно завиждам на тези, които ще я четат за първи път.

07 ноември, 2009 15:55  

Публикуване на коментар

<< Home