Disclaimer (или преливане от пусто в празно)

Както повечето от вас знаят, бях се отказала от идеята за поддържане на блог точно тук. След завръщането си от Финландия, реших да прокарам границата между спомените от Там и Тук посредством създаването на друг блог, в който да се освобождавам от своите (предимно театрални, оперни и жизненоНЕважни) полюции.

Избрах за тази цел ... едно друго място, където се хостват блогове. В интерес на истината, бях доволна, докато не бе взето решението да се променя нещо в системата (убийте ме, идея си нямам какво точно - познанията ми за компютри граничат с тези на редови шебек).

Спестявам подробностите, за да обобщя, че ... у дома си е най-уютно. Това ми бе първият блог, създаден с алтруистичната идея да споделям впечатленията си от една друга култура; преживяванията, наместили отпечатък от себе си в сърцето ми, белязали ме с усещането за онази другост, с която не всички са благословени. Затова и този блог заслужава да живее.

Ето защо днес (при наличието на поне малко свободно време, or I should rather say: поради блажената леност, която ме е обзела и която скоро ще ме отведе в леглото с "Прекрасният нов свят" на Хъксли (или Оруел, Хенрик Юрковски... то стана цяла оргия направо :)) реших да прехвърля всичко, излязло изпод перото ми (да де, сеш'те се) и навлязло в Интернет-пространството, в този поизтупан от праха блог.

Както сами ще се убедите, това са седемте поста, публикувани под този. Повечето вероятно са ви познати, други - едва ли, трети пък много вероятно не заслужават вниманието ви. С "Никой не знае, че съм куче" започнах битието си там. С "Добро утро" - тук.

Пак се разписах много. Трябва да се въведе ограничение на броя символи, които могат да се използват. Наистина.

След тази (почти) ненужна публикация за преливането от блог в блог, ще ви оставя с най-добри чувства, за да се отдам на Хъксли, и с обещанието, че по-късно ще ви разкажа за премиерата на Театър 199 тази вечер (която, разбира се, имах щастието вече да видя). Засега ще кажа само едно - заслужава си.