Докторе, защо?!

Жалвах ви се аз за онова непослушно коляно, което реши да проявява характер в доста неподходящ момент. Разправях ви и за Мърфи - че сме рода с него някаква (трябва да питам майка ми дали не е ходила на екскурзия на запад преди около 23 години)...

С наивната надежда, че всичко ще е минало до началото на зимния сезон, продължих да се мажа с Deep Relief и да вярвам, че още утре всичко ще е минало. Преустанових дори и карането на колело и в четвъртък... положението стана интересно - ходилото ми кротко и безмълвно напусна строя, а аз едва се довлякох до дома. Петък - нищо ново, освен усилващата се болка.

Та цялата тая одисея завърши с това, че се наложи да се прибера спешно към Стара Загора (не че нещо, но там са всички лекари и стоматолози, на които имам вяра), зарязвайки една великолепна възможност за купон (ъъъъ, матине :)) - палачинки у Петя. И тук трябва да й се извиня за отсъствието си, както и на Боян и Петко (при все, че съм убедена, че не четат) за това, че ги подведох.

Както и да е. Добре, че доФторът ми е свестен (и познава баща ми), та се нави да гледа краката на чужди жени в неделя сутрин, докато неговата собствена го чакаше да си я прибере от Пловдив. Резултатът: хрущялът на коляното ми е прецакан и от неволните ми опити да го щадя при ходене, се е появила болката в стъпалото и кръста. Предстои ми да пия списък от хапчета, дълъг колкото интергрална бюлетина на местни избори, да ходя като същество, усреднено от Робокоп и произволно избрана мумия (дори в момента съм с 2 наколенки и наглезенник), а също и да правя компреси всяка вечер и да се мажа с онази вече спомената гадост, наречена Дийп Рилийф, от който след мен се носи благоухание на ароматизатор за такси, тип - борче. И всичко това - в продължение на поне 2 месеца, след което... ще видим.

Напълно трагикомична история (като изключим болката) - аз поне да спортувах кой знае колко активно, да знам от какво се е получило, пък то...

Но! Млък. Рапорт - даден, (не)здравословно състояние - отчетено. Да се похваля. След прегледа, накуцвайки леко, успях да се завлека и до избирателната секция (по ирония на съдбата, разположена в залата за рехабилитация на местния ДКЦ) и да упражня правото си на вот. Не че се чувствам важна - напротив. Просто ми се иска да вярвам, че веднъж нещо в огромната машина може да зависи и от мен. Вярвам, че гласът ми не е отишъл напразно, при все, че резултатите за града на липите вече се знаят. Вярвам, че съм гласувала за нещо добро за Стара Загора и вярвам, че имаше смисъл от цялата процедура.

Ама ме хвана яд. Хем аз съм тази, която учи социология, хем онези от Сова Харис хванаха баща ми за exit poll. И хем аз го накарах да дойде да гласува. Е, не, кажете ми, честно ли е...