Аз да се похваля

Мне, не съм ходила на нови спектакли, така че няма да ви редя за театър (поне днес не).

Откак съм се върнала от Финландия, все си търся учебен център, който да предлага фински, най-малкото, за да си поддържам нивото. И тъй като не намерих (или по-скоро, тъй като от Норд Студио така и не ми отговориха на въпросите), реших сама да си създам възможността.

В СУ предлагат лекторати (включително и по редки езици) на много ниски цени. Важното е да се сформира група. И ето, бодро като пионерче, успях да надъхам още 5-6 души, които са се записали и група по фински ще има. Вярно, започваме от първо ниво, но това хем е начин да си поопресня познанията, доколкото имам такива, хем и ще има още хора, които ще завършат първо ниво, а оттам - и още (почти) сигурни желаещи да се запишат и на второ. Отглеждам си ги, един вид. :)

Та така - за това исках да се похваля.

Разбира се, негативни неща около мене все ще се намерят - днес и другото ми коляно каза "Мяу!" и реши да ме излага, но ще се преборим и с неговите своеволия: още един курс "Диклак", още мазане с онази ментово-помрачително-лютива гадост и още една наколенка (все още немагнитна, ама се замислям и за доктор Ливайн вече, пенсионерска му работа). Това обаче са дребни проблеми, които внасят още емоции и пъстрота, пък и е рано за ски, разчитам, че до средата на декември всичко това ще е минало и хижа "Христо Смирненски" ще ме приеме с отворени обятия, лифт и кухня с пържени филийки и балкански мед...