петък, октомври 26, 2007

Недовършен спомен

Този град , в който аз съм роден,
за мнозина навярно е скучен -
разпилява се ден подир ден..
просто няма какво да се случи...
Е, както вероятно подозирате, не съм родена точно тук, а някъде на около 3700 км по-топло място. Terlichko обаче ще ме обвини в издребняване, така че няма да се разпростирам около този факт, който, надявам се, ще приемете за чиста монета (а и, повярвайте ми, днес толкова дъжд се изваля тук, че едва ли е останало нещо мръсно наоколо - с уговорката, че не говорим за души, а само за подметки, монети и всякакви други подобни прозаични необходимости).
***
Ама майка ми хубаво ми казваше да не слушам толкова силно музика. Ей го Бетовен, да не е сам... Аз обаче - не, дете-инатче. По едно време наистина реших, че съм оглушала, толкова е тихо тук.
Да чуеш някой да вика... абсурд!
Да чуеш звук на клаксон, малтретиран жестоко от изнервен шофьор... в някой друг живот.
Да видиш чуеш майка да се кара на детето си, че се е изцапало, докато се е ровило (ама наистина ровило, досущ животинче) в калта на двора (с толкова дъжд и най-коравото сърце би се размекнало, а какво остава за обикновената финландска земя...) - никога.
Тук даже си имат ежегоден конкурс за най-мръсно дете, сериозно ви казвам. В България от "Tide" са се опитали да направят такова състезание и са получили, познайте... 3 писма. После социалните науки били излишни...
Но да се върна на думата си - тихо и подредено, шарено, усмихнато... Обаче дали са истински тия усмивки, които хората раздават наляво и надясно, никой не би могъл да ти каже. Дали не ти теглят по една наум всеки път, когато те гледат с безумно разбиране... познай, ако можеш. И дали наистина всичко им е така подредено и животът им е толкова прекрасен, та са в челото по брой самоубийства в Европа? Нация-загадка, обвързала ежедневието си, целия си живот, всичките си действия със своя епос Калевала. Език, пълен с гласни - ама гласна до гласната, ви казвам... А хората всички - съгласни. Един не съм чула да ми каже нещо напреки. Душици. Страна-машина, в която всички чаркове сякаш са смазани перфектно... Дали?
(случайно намерен в папката с чернови спомен от Финландия, писан преди много време там (преди точно 1 година и 1 ден). Нека остане недовършен...)

Етикети:

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home