Нещото, в което ме бива най-много...

...е да си усложнявам живота. Честно, много съм добра.

Хубавото е, че хората, които ме обичат, са свикнали с тази ми особеност и като че ли вече го очакват от мен. Това е нормата, правилото. 

А не мога да ви опиша как се ядосвам, когато видя друг да го прави това същото: толкова ли не знае по-добре, така ли не се е научил? Ами не, явно не сме. Има си неща, които просто СА, а и то това си е особен талант. Да не мислите, че е лесно!

Което ми напомня, че замислям един потресаващо готин подарък за рожден ден - ама от тия, дето само аз мога да ги измисля (понякога музата дреме някъде и ме оставя да отбивам номера с глупави подаръци, обаче като реши да намине, ръси качествен мат'риал!) и дето отнемат време, усилия и впрягат цялата ти енергия в името на добрата кауза. Тя моята енергия не е и много, де, но ще се пробвам, пък каквото стане. Жалко, че няма да присъствам, когато човекът го получи, но пък се надявам да стане добре. Със сигурност ще знае, че е правен с много обич. Надявам се, де. Обич. 

Онзи ден на едно друго място попаднах на въпросът "що е любов". Ето и моят отговор:

Любов е... когато му пожелая да е щастлив с друга и наистина го мисля. Макар че това може да е и бунаклък, тайм уил тел. После рева под душа, после рева и на клипчета от HIMYM, после рева и на песни. Абе, рева(х, всъщност). Но е за добро.
Любов е... когато е последното нещо, за което мисля, преди да заспя и мисълта, с която се събуждам.
Любов е... топъл шоколад с бонбони Линд (ама червени!) и разкошен филм в 3 през нощта.
Любов е... когато започнеш да се страхуваш от собствената си смърт, защото искаш да прекараш м-н-о-г-о време уид хим бай йор сайд и не искаш подобна глупава подробност да ви раздели.
Любов е... когато намериш не човека, с когото можеш да живееш, а онзи, без когото това би било трудно.

Обич е... когато изпитвам панически ужас, че може да го разочаровам. Имам предвид... наистина получавам паник-атаки.
Обич е... да гледаш някого във влака и да не можеш да му се наглеждаш, защото ти е напомнил така поразително на другиго, когото никога вече няма да видиш. А когато този човек слезе на гарата, да го проследиш с очи, докато го изгубиш от погледа си и да усетиш, че нещо ти е влязло в окото. Уж. Но ако сълзите преливат, то е от радост и благодарност. Защото той е намерил начин да се върне при теб дори и за малко, именно по време на пътуване, на което не може да не си "взела" спомена за него със себе си. 

 

 

 

Последните 2 неслучайно започват с "обич". Нали си давате сметка, че може да обичаш човек от противоположния пол и без да си влюбен в него с любовта Ерос? Е, аз имам страхотен късмет в това отношение. А във всяко едно многоточие има заключен по един човек: седят си кротко там и хич не буйстват. Много е приятно така.