петък, юни 08, 2012

Да не знаеш какво да напишеш...

Еееееегати. 
Тая публикация я почвам малко в стил "Юбю крал", ама наистина се виждам в приключение.
Мда, дойде време на почивката между полувремената (тъкмо с началото на Европейското, хахаха). И за равносметка, от която съм безкрайно горда поради обективни и субективни причини.
Да, останах без нерви, но за пореден (и съвсем не последен) път (си) доказах, че съм пич. Това ми е много важно. Знаете ли, през лятото на 2008 година се наложи да доказвам, че съм корава мацка - тогава разправях за случая малко завоалирано, щото не искам Гугъл да индексира имената, които бих написала, пък и историята беше толкова дълга (и доста невероятна), че със сигурност нямаше да мога да я предам адекватно и достатъчно пълно. Важната поука оттогава бе, че има хора, които държат на мен и ми пазят гърба и че аз - без колебание и с известен риск дори - съм готова да им отвърна със същото. Да... тогава едни други хора с изумление ми казаха, че съм била много "етична". Помня точните думи, помня интонацията, помня невероятното учудване от тази констатация. Ми каква да съм, м - особено когато от хората, към които съм толкова "етична", съм видяла само и единствено безмерно добро и невероятна помощ, когато съм имала нужда, без да очакват нищо в замяна?
Както и да е, това остана в миналото, но колелото се завъртя по странен начин и тези дни попаднах в сходна ситуация - и се уплаших. Сериозно. Уплаших се, че няма да успея да отговоря на собствените си очаквания; уплаших се, че ще разочаровам хора, на които държа; уплаших се, че едва 4 години по-късно може да не съм такъв пич. Обаче съм, мамка му.
И виждам, че коректността и добрите намерения се възнаграждават по един или друг начин. И за пръв път от много време мога да кажа, че съм истински щастлива, без значение от крайния резултат, за който все още няма индикации. Да не говорим, че само за 20 дни се изправих пред толкова страхове и ги надвих така безкомпромисно - сама!, че наистина ми иде да се потупам по рамото.
Писах, че статуквото не ме устройва... обаче продължавам да си търся важните константи в живота и когато ги намеря и те са си същите (във и извън мен), чувството е прекрасно. Днес е един от дните, в които се харесвам ужасно много като човек. И се гордея с онова, което съм и което мога. И което, надявам се, ми предстои. 
Най-важното е, че за последните 20 дни се изправих пред себе си и видяното ми хареса. Онзи ден - в пристъп на мрачно отчаяние, че може да се издъня - писах една чернова, която ще публикувам след малко. Вече не е актуална, защото вярвам, че каквото и да стане оттук насетне, не съм разочаровала хората, които повярваха в мен и които са ми наистина важни.
Да, днес е този ден - колкото и мелодраматично да звучи. Да, песента... дума по дума. Точно така се чувствам и - дявол да го вземе - за втори път заявявам, че се гордея със себе си. Първия път беше именно преди 4 години по въпроса с "етичността". Ей, пак ми става смешно, когато се сетя за безумието на онзи момент. 
Но сега ми е адски гот - без значение какво ще стане оттук насетне. 

Етикети:

1 Comments:

Anonymous Анонимен said...

Haloha Els,
Ako iskash wqrwaj, ama neshto mu zagubih kraq i nachaloto, a i 2-mata znaem che chowek nqma kak da se dyrvi za sredata na kakwoto i da bilo i da se chustwa adekwatno(ne che mi e za sefte de :D ). Inach mi beshe malko stranno da si widq imeto w pisaniqta(chak mi se izpotiha prystite, ako wivdash towa razmazano, da znaesh prichinata :P ). Ta ako ne e twyrde lichno, za kakwo stawa duma?
Pozdrawi,
M

11 юни, 2012 11:41  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home